Тетевенски и Троянски Балкан (обновена)

В първите дни на април замислихме и веднага осъществихме чудно приключение из Тетевенския и Троянския Балкан.

Имахме цял ден на разположение, за да стигнем до хижа "Васильов" и се отбихме в град Тетевен. Първа спирка щеше да бъде екопътеката "Под пръските на водопада", но без да искаме я подминахме и се озовахме до този паметник:

Слезнахме обратно до началната точка на пътеката за водопада. И го видяхме. Снимки точно от там нямам, но леката разходка си заслужава. Има и обособени места за отмора.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Вниманието ни бе привлечено от стръмната скала над града, която се оказа "Опасния зъб". Спряхме колата до недовършена и изоставена сграда над въжения парк над града. След кратко, но стръмно изкачване стигнахме до панорамната площадка. Тетевен се вижда като на длан. Заслонът е любимо място на местната младеж, която там си почива и слуша музика :)

Срещу нас е връх Острич и неговия параклис, които бяха следващата ни цел. Слезнахме до колата и отидохме в село Бабинци. От училището през оградена нива с две портички, през една ливада със заслонче и после за 10 минути по стръмното в гората - и ето ни на върха. Мястото е много живописно, параклисът е добре поддържан и гледката е прекрасна. Ключът от параклиса "Покров Богородичен" е в къщата срещу училището.

Връх Острич, погледнат от село Бабинци

Времето напредна. Минахме през Рибарица, която има вид на почти необитаемо селище и стигнахме до мястото, където започва пътеката за хижа "Васильов". За малко повече от час, на здрачаване, стигнахме хижата. Бяхме единствените гости там, поради делничния ден. Стопаните са семейство ентусиасти, които добре си вършат работата. Създали са добри условия за отмора на туристи, както и за веселба на трапезни гости (с които предпочитам да не се засичам). Хижата е достъпна с високопроходими автомобили. На сутринта се качихме на върха.

На връх Васильов

Навес пред хижата

Чешмата пред хижата.

Друга забележителност, която не е за пропускане, е скалния параклис „Св. Св. апостоли Петър и Павел“. Хижарият ни увери, че ще стигнем за 15 минути, но това не е така. След равната пътека започва ходене по стръмен сипей. Има въжета, но са съсипани. Мястото е наистина опасно и се преминава с повишено внимание. Стълбата от снимката по-долу е входа на параклиса. Останали са няколко стъпала. Авторът на иконите вътре е същия, който е направил мечката пред хижата.

На излизане е най-опасното място по маршрута, трябва да изкачите обратно височината, а няма пътека, нито въжета.

Върнахме се в хижата и слезнахме до колата. През Шипково и Троян пристигнахме в Черни Осъм. Веднага си намерихме квартира и се върнахме в Орешака за вечеря, или по-точно в неговата махала Баба Стана. Съвсем напосоки стигнахме там, тъй като крайпътните ресторанти не бяха по наш вкус. Уцелихме както винаги най-подходящото за нас място за хапване. Хотел "Пламена" предлага чудесно обслужване и много вкусна храна.

На следващия ден бяхме решили да отидем до Зелениковския манастир. По препоръка на приятелка преди това се отправихме към изоставения скит "Св. Никола". Точно срещу входа на Троянския манастир има улица, която води до началото на пътеката за скита. За около 30 минути, под зоркия поглед на сърничките, се качихме до горе. Надписите по камъните са закачливи и направиха изкачването ни в калта във влажната и задушна гора доста по-забавно. Много красива и дива природа на 15 минути от цивилизацията. Автор на надписите е архимандрит Йосиф, след чиято кончина скитът остава занемарен.

Скитът е част от Троянския манастир, но за съжаление е почти разрушен. Най-здравата сграда е църквата. Тя беше заключена, но се виждаше безпорядъка вътре в нея. (вижте обновения скит в край на публикацията)

Вдъхновяващите надписи към скита "Св. Никола"

Към датата на обновление на публикацията ситуацията е различна, моля, прочетете надолу

След скита се върнахме в посока Черни Осъм и продължихме към ВЕЦ-а. След него започва пътеката за Зелениковския манастир. За около 40 минути стигнахме до него. Имаше няколко младежи, опитни туристи от Троян. Запознахме се с дъщерята на баба Дана, която е легенда в този край. Двете полагат грижи, доколкото им стигат силите. Манастирът е много голям и едва се справят. Нощем из двора му бродят мечки и вълци.

Зелениковският манастир "Св. Йоан Кръстител" потънал в пролетна мъгла

Чудесна разходка из Балкана, която вече беше към своя
(фалшив е, моля продължете надолу :)

Обновление:

Баба Дана и дъщеря й вече не са в Зелениковския манастир. Там няма никой, видях с очите си в началото на март 2022 година.

Освен с мъгливи снимки, вече разполагам и със снежни такива.

Зелениковски манастир "Св. Йоан Кръстител"

В "Църковен вестник" от м. ноември 2021 има цяла страница, посветена на светата обител. От нея разбрах много, включително и историята на надписите по пътеката към скита.