Обещах да направя списък с моите 25 любими места в Родопите, в отговор на една статия за най-хубавите кътчета в Норвегия, постната във Facebook от приятелка. Никога не съм ходила там, но моето сърце е в Родопите и най-естествено предизвиквам норвежците със снимки именно от планината с душа. Като че ли кадрите ще бъдат повече от 25 :) Имам сигурно над 1000 снимки, а предстоят, надявам се, още много пътешествия, галерията ще се увеличава!
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
1. Над село Борово, близо до Кръстова гора. |
2. Над с. Равногор. В ниското се вижда частичка от язовир Въча. Как стигнахме до Равногор е един друг въпрос. Беше през 2008 година. Пътищата покрай Батак бяха в ремонт. Решихме да пробваме "кратък път" през махалата над Батак през гората. След отбивката за Фотиново не трябваше да продължаваме, но ако се бяхме върнали, нямаше да вдишаме от най-чистия въздух, който някога е влизал в дробовете ни. Хм, и ремонт на съединителя щяхме да избегнем, но да кажем, че му е било времето :) А прекрасната, дълга 10 метра локва, точно преди селото, как да я забрави човек! Ще минем или няма да минем? Газ! Минахме!
До Равногор има, разбира се, и чудесен асфалтов път, но ние го открихме на излизане от селото.
До Равногор има, разбира се, и чудесен асфалтов път, но ние го открихме на излизане от селото.
3. Близо до един параклис над Равногор.
4. Църквата в Перущица, изключително въздействащо място.
5. Чудните мостове. Чудо на природата, до което можете да стигнете по асфалт ... или пеш от село Орехово, за ентусиазирани подготвени планинари. Има множество маршрути в района. Аз съм набелязала няколко :)
6. Ако искате да повишите нивото си на адреналин, не ви трябва скок с бънджи. Просто тръгнете към Ягодинската пещера. Пътят е еднолентов и двупосочен. Скоростта е ограничена до 20 километра в час. Първия път, когато минахме от там е било през 2005 година и за разкош реката беше съборила на места и без това тясното шосе.
6.а. Отново Буйновското ждрело.
7. Пътят до пещерата Дяволското гърло също минава през ждрело, Триградското, но е по-широк и при пристигането коленете на шофьора не треперят :) Снимката е правена при изхода от пещерата. Има хора, които четат в нета, колко много стълби има за изкачване, колко са стръмни и колко е страшно. Ами не е. Близките Чаирски езера
8. Каньонът на водопадите край Смолян. Сега е моментът да ви препоръчам книгата
"Фото-пътеводител на българските водопади".
9. Това тук е изворът на река Арда. Положихме доста усилия, за да стигнем до него, защото водачът ни, кучето Рони, май се разсея по свои дела. Стигнахме с доста заобикаляне. Бяхме възнаградени от чудна гледка. Мястото е вълшебно.
9 а. Същото място.
10. Край с. Горна Арда.
11. Дяволският мост на река Арда. Още за меандрите на река Арда.
12. Перперикон. Лятото е лош сезон за посещение. Жегата е смазваща.
13. Един от параклисите над с. Момчиловци.
14. Гледка към Момчиловци. В селото отседнахме с помощта на стария, изпитан във времето метод - чрез питане в местната кръчма. Да са живи и здрави домакините ни, чудесно семейство. В Родопите в отношенията с хората винаги се усеща обич. Благодарна съм за това.
15. Над Момчиловци бай Васил е сътворил приказка в гората. Изградил е кътове за отмора, но и за размисъл.
15 а. Чешма.
15 б. Негово творение.
16. Дупчов камък. Изглед към Момчиловци. |
17. Пампорово през зимата. Има една дълга и неприятна тема, за съсипването на планината, за изсичането на горите. За това, как казах на децата, че отиваме на една голяма поляна, а се озовахме на строителна площадка (за района на х. Студенец става дума.) Гледам си снимките от лятото на 2008 и си мисля, че въпреки първоначалния шок, там все пак е имало някаква поляна. Вече няма. Но винаги може и още! |
18. Язовир Голям Беглик. Ледена красота.
19. Гудевица и в далечината - Гоздевица. Махалата, станала известна от разказа "За петата ракия или колко е хубав животът". В Гудевица едни млади хора с голям ентусиазъм възстановяват човешкото у хората. Читалище "Бъдеще сега". Изненадахме ги буквално в гръб, идвайки от Речани през махала Алиговска. Следващия път - до връх Ком и Гоздевица. Домакините ни в Речани впрочем имаха забележки към разказа на Георги Бърдаров.
Повече за Арденското корито
20 с. Арда. Снимката я преправих в Пикаса да изглежда по-стара. Отива й :)
21. с. Могилица, Агушевите конаци. Дом на 6 поколения, минала през опустошението на всякакви режими.
22. Ето така ни посреща с. Орехово. Съвсем близо до Хвойна. |
23. Край Юндола. Повече за Велинград съм писала тук. |
24. Пролетни минзухари край язовир Доспат |
25. Купа сено край с. Давидково, близо до с. Баните
26. Пак там. |
27. За това място съм писала повече тук, ...
...за музея в гараж.
29. Глухите камъни, Източни Родопи. Снимка номер 30 - една от емблемите на района на Смилян - Смилянският боб. Още идеи за разходки в Родопите можете да намерите тук. Казвам ви "До много скоро" :) Приятни пътешествия в любимите Родопи! Линк към всички публикации за Родопите Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. | |
0 Коментари