По допирателната - Източни Родопи: меандри и крайгранични села

Много ми е противоречиво. Пътеписите за местата, които ще ви покажа, носят някакво апокалиптично име - за края на света, за забравени от Господ земи и прочие. Според мен надежда има. Ако напишете в Гугъл "Мандрица" или "Сив кладенец", ще разберете. 

Сега ще ви покажа една снимка от интернет, която показва центъра на с. Сив кладенец в твърде близкото минало. Ще последва една моя снимка.

Снимка e-vestnik.bg

Снимката е от 24 май 2020 година. Останките от магазина не съществуват. Селото е в Източните Родопи на границата с Гърция. Има прекрасен бор до църква, която се руши стремглаво. Меловете на Мелник ли са това? Не, това са останките на къщите в Сив кладенец и околните села.

Кръстихме ги "замъците".

Ето го сивия кладенец.

Вода в него ИМА.

Ето го бора срещу бившия магазин. Той е ЖИВ. Простете главните букви. Не искам да повярвам, че всичко е изгубено. 

Този кладенец така силно прилича на кладенеца на остров Коронизия в Гърция, за който писах тук. 

Източните Родопи са земя богата на история, на вероизповедания и потекло. Красиви и с прекрасни пътища (!). Пълни с добри хора, вода и зеленина. С диви животни и явно обаче и с диви хора, тъй като в старинните храмове не се снима поради опасност от кражби. Затова и пътеписът ми няма да е изчерпателен (те никога не са), защото уважавам указанията на местните хора да не се снима. А има какво да се види! 

И така, да разделим прелитането ми из Източните Родопи на две - красива природа, скътала живи села и градове и опустели села.  

Меандрите на река Арда отдавна са ми в мечтите, въпреки че в някакви тийнеджърски години се случи да изкарам 2 седмици на язовир Ивайловград и после шумно обявих, че няма да се повтори. 

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Меандърът на река Арда при село Стар читак е най-фотогеничен. Също така се хваща с нормален обектив. За този при Маджарово е нужен друг, или си правите "панорамка". 

Село Стар читак е след една отбивка от Кърджали към Ардино. В село Боровица има мост, където има нещо като водопад, казани. Вероятно имат име. Красиви са. Въпреки че е пролет, маловодно е. 

Меандърът на река Арда при село Стар читак

Това беше черен щъркел!

От Стар читак се стига до село Сухово, където уж щяхме да търсим гледка към друг меандър, обаче се натъкнахме на един чуден мост.

До него се стига за 10-15 минути по кратка пътека, която минава през една полупресъхнала река и големи камъни. Гледките са прекрасни.

Мостът край село Сухово

Гледка по пътя към село Стар читак

Друга забележителност в района е Дяволският мост. И преди съм била там, имаше няколко човека. Сега бяха повече, дори има и входна такса, но черпеха с бонбони на входа. Пътят е асфалтиран почти до края. Има - няма се ходи километър пеша. Спомням се как беше преди. Предпочитам преди :) За бързащи хора е добре сега. 

Съвсем близо до Ардино са също и Орлови скали. Прословутите скални ниши с трапецовидна форма. Бях ги виждала на Глухите камъни. С кола се качвате почти до самите скали, а после пътеките са две - за 5 минути или 15 минути. Опциите са описани на указателни табели, съчетани с поезия.

Орлови скали до Ардино

С тази снимка се пренасяме в друга част на Източните Родопи, край Маджарово. Единственият лош път, който преминахме беше около село Бориславци. Ако идвате от това село към Маджарово, ще видите реката ето така:

Меандърът на река Арда край с. Маджарово

Пазителката на пещерата

Язовир Студен кладенец - стената. Точно под нея са абразивните кладенци, Шейтан дере. От близкото село Рабово има пътечка. Има и обособен паркинг до тях. Препоръката е да не се навеждате особено, тъй като са много дълбоки - около 30 метра.

Хълмът на крепостта Моняк до Кърджали и село Широко поле. Сниман е от пътеката за въжения мост към село Лисиците. За да стигнете моста, веднага след прелеза в Широко поле завийте вдясно и карайте до края на пътя. На голяма поляна над водата ще има паркирали коли. Продължете покрай жп линията и след десетина минути на открито и после в горичка ще видите моста. Твърди се, че до село Лисиците няма друг път. Очевидно има, защото от отсрещната страна на моста имаше коли. Това е най-дългия въжен мост у нас - 260 метра.

Биоразнообразието е обогатено с най-различни боклуци. 

Въженият мост при село Лисиците

Въженият мост към село Лисиците

Град Кърджали, манастирът "Св. Йоан Предтеча" и неговото крило с неделното училище. В понеделник там бе положена първа копка за новия храм.
За предишно наше пътешествие в района можете да прочетете тук.

Сега се пренасяме в неделното утро и село Мандрица. Свещеник тук не идва за служби, но местните дами се събират всяка неделна утрин и правят каквото могат с Божията помощ. В храма не се снима, защото са пострадали от крадци вече достатъчно. Леля Султана е чудна жена. Вкупом жените леко обориха митовете за изцяло албанския произход на селото. Неоспорим факт е, че там са живели проспериращи родове, занимаващи се с бубарство. В момента има около 30 жители.

Храм "Св. Димитър" село Мандрица

Из село Мандрица

 Бившата гинекологична клиника

 Бившето училище "Св. св. Кирил и Методий"

В съседното село Долно Луково вирее ягодовото дърво. На самия площад. Селото е известно с храма "Св. св. Константин и Елена" от 1806 година, изграден за 7 денонощия. Стенописите са отлично съхранени. Не мога да ви ги покажа, тъй като не е разрешено да се снима. Благодаря на жените и малкия човек, които ни отвориха.

С. Долно Луково и ягодовото дърво

Село Долно Луково

Храм "Св. св. Константин и Елена" в с. Долно Луково

В самия център на селото се издига храма "Св. архангел Михаил".

Малко над Долно Луково е познайте кое село, Горно Луково. Истински архитектурен резерват.

 Храмът "Св. архангел Михаил", който е в ремонт отдавна.

Към края на 2022 г. храмът е в много променен вид, поздравления към всички инициатори и изпълнители!

Харесайте фейсбук страницата на храма "Св. арх. Михаил" Горно Луково, за да видите как изглежда сега и за какво има нужда от помощ!

 Кръстихме я "Къщата с рибките"

Из Горно Луково

 Изглед към Долно Луково

Село Меден бук, макар и най-отдалечено, бе най-оживено. По пътя към него срещнахме една костенурка, а забележителните меандри на Бяла река останаха в тайна. Реката я видяхме, видрите - не. 

В село Одринци живее една комуна от немски граждани, които обаче са изключително особени и не получават моя "лайк", на тях няма да се  спирам, пише достатъчно из нета. Баба Руска от селото обаче е наш човек, желая й здраве и дълголетие. (Вметка от март 2022 година - комуната вече не живее там, според информация от интернет.)

Това е храмът "Св. Стефан" в село Одринци. В него не успяхме да влезнем.

На около 4 км от Одринци на самата граница се намира селото от началото на моя разказ, Сив кладенец. Някой зевзек е написал, че сте в Мексико. "Св. Димитър" е купчина руини. Както казах, борът до нея е жив и огромен. Дано се възроди и самото село, все пак земите край него са обработени. Единственият пътепис с позитивно име за този край на България се казва "Съкровищата около Ивайловград". Не претендирам да съм ги чела всичките, естествено.

Храм "Св. Димитър" в село Сив кладенец

Пътят от Одринци до Сив кладенец не е прекрасен, но не е никакъв проблем за лек автомобил.

Има хора в този край, добри хора. Надявам се някой ден пак да отида и да видя още нещо съградено, а не разрушено.

Имам още десетки снимки, но ще оставя на любопитните да отидат да видят сами. Да се поклонят в храмовете и да отдадат необходимото уважение на хората, избрали да доживеят дълбоки старини в този прекрасен край. 

 ***

Честит празник!

"Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си..., да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците."

 

Линк към всички публикации за Родопите

 

Източните Родопи

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!