Велинград - част I

Из горите край Велинград

Достъпът от София до Велинград през това лято беше голямо предизвикателство. Главният път през Варвара е затворен за движение поради основен ремонт. Движението бе пренасочено през Костенец - Белово - Юндола. Една лятна вечер се отправихме натам и когато стигнахме Юндола въздъхнах с облекчение, заблуждавайки се, че трудната част е свършила. Всъщност се оказа, че тя предстои. От Юндола до Велинград също течеше много сериозен ремонт!

Веднъж пристигнали и отпочинали се огледахме къде сме всъщност.

Велинград е наречен "СПА столица на Балканите", така че първата ни работа беше да се потопим в басейна. Няма да се спирам на темата за хотелите, чистотата и обслужването, има си форуми, където е писано много по тези въпроси.

Искам да разкажа какво може да се прави във Велинград извън цамбуркането в басейните и излежаването по шезлонгите.

Много приятно място за пикник е гората до Юндола. Там е параклисът "Св. Петка", в двора му има чешма.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Гората над Юндола

Голямо забавление за децата беше общинската площадка за игра пред хотел "Макси". От същия паркинг тръгва екопътека, която е много лека и широка.

Децата ми много обичат конете. На изхода на Велинград посока дефилето към София, има отбивка за конната база. Не е нещо особено или луксозно, но децата бяха много щастливи от разходката с конете. Снимала съм едно пони, но всъщност инструкторите препоръчват големите коне като по-подходящи за езда.

Много близо до кончетата е картинг пистата. И там беше много забавно. Ние бяхме единствените посетители.

Редактирам на 25 август 2014 година. Тъй като продължаваме да ходим често във Велинград, скоро пак се отбихме на пистата. Изглежда е сменила собственика си. Картовете са оставени на доизживяване. Пускат хората да карат без каски. Не виждам как се контролира сигурността на карт, захранван от газов котлон. Не препоръчвам!

Втора редакция от 3 март 2015 година. Изглежда, че картингът вече не работи.


Картинг пистата

Клептуза. Символът на града, който изобщо не се поддържа!


Качването на водно колело е абсолютно задължително.

Над града има доста места за отмора и разходки. Над парка Вельова баня се намира параклисът "Св. Георги". До него се стига и от много други изходни точки, например от улицата над хотел "Двореца". Името на местността е Гергевана.

Местност Гергевана и параклис "Св. Георги"

На път за следващия параклис, "Св. Никола". За около 30 минути максимум се стига от единия параклис до другия.

На връщане тук на това място ни развалиха настроението минаващите АТВ-та. Вдигнаха много прах и много шум!

Ето го и параклиса "Св. Никола". Има навес за почивка, за похапване и много вкусна вода от чешмата.

Параклисът през август 2016

Съседното село Дорково е известно със своята крепост Цепина. Достъпът е изключително лесен и преживяването си заслужва. Разкриват се невероятни гледки. След нашата разходка до крепостта бе открит "Плиоценски парк - Дорково".

Крепостта Цепина

Изглед от крепостта Цепина

В квартал Каменица на Велинград не бива да пропускате Историческия музей. В него са обособени различни експозиции. Най-интересна, може би защото е най-шарена, е залата с яйцата. Велинградчани се славят със своето умение да пишат яйца и в музея с удоволствие ще ви научат как се прави това. Ние се възползвахме и с нетърпение очакваме следващия Великден :)

Залата, посветена на пощенските услуги

На 28 август 2016 заснех новото яйце, поставено пред музея:

Исторически музей, Велинград

Важен ден е неделния, защото тогава е пазарен ден :) Пристигат търговци на всякакви джунджурии и производители на плодове и зеленчуци. Ние се снабдяваме с храна именно от този пазар.

Близо до хотел "Елбрус" се намира Горското училище, в което има обособен зоокът със сърнички и птици. Много красив парк са направили учениците там.

Забележително място е пещерата Лепеница, която се поддържа от туристическо дружество "Сюткя". Пътят до нея е лош, но за лека кола става от Ракитово. Вътре се влиза с гумени ботуши, каски и челници, предоставени от пещерняците. Казвам им голямо "Благодаря", защото бяха много отзивчиви с нас, което не може да се каже за повечето хора от сектора на туризма във Велинград. Повече информация за пещерата има в третата от публикациите ми за Велинград.

Същото туристическо дружество поддържа и въжената градина в гората над часовниквата кула в съседното село Ракитово.

В планината има още множество варианти за походи, но остават за следващо посещение :)

Желая ви приятна почивка във Велинград!

***Тъй като времето минава, а ние сме често във Велинград и постепенно разширихме периметъра на обходените пътеки, заповядайте и Част втора.