Из Беласица - чинари, кестени и водопади

Преди 5 години посетих Беласица за първи път. Беше зима. Тези дни видях планината в друга светлина. В Петричкото поле температурите са като през юли. Всички зеленчуци са много напред в развитието си спрямо тези в софийските ширини. Всеки момент ще цъфнат кестените и планината ще побелее. Една от вероятните причини планината да се нарича Беласица е белотата им по време на цъфтежа. Най-високият връх на Беласица е Радомир. Според българите се извисява на 2029 м н.в., а според гърците - на 2031 м н.в. В Подгорието, поясът в подножието на планината, се срещнахме с много интересни хора и хапнахме вкусно. Пролетно време има изобилие от ядливи растения, които се приготвят в постни ястия и също се съхраняват за следващите сезони. Прочуха се сармите от винобой/бутима, иначе отровно растение, но бабите в района го обработват и готвят. Казват, че са вкусни. В момента винобоят вече е доста голям и листата не стават за бране.


Чинар. Местните го наричат "явор".

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Краищник е друго традиционно ястие - в тава се нарежда тесто на топчета, но средата се оставя празна и там се налива плънка. Може да е с каквито зеленчуци искате, може и с месо. Много е вкусно!

Пресният мед от акация и билки също е чуден. А черешите - превъзходни.

Обаче за да изгорим тези калории е необходимо да се пораздвижим, а в Беласица има къде.

Яворнишкият водопад например е най-лесно достъпния, казват му "пенсионерската пътека". Също така е маркирана и като пътеката на пеперудите. Кратко е ходенето до водопада, но е сред омайна красота. Чинари, кестени, прагчета на реката, всякакви цветя и папрат. Намира се на малко повече от километър от село Яворница. Можете да спрете близо до хотел "Орхидея". Улиците в селото са в много лошо състояние. Има чешма в самото начало на пътеката, още в селото.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

До всяко село има водопади!

Кутийката на кестените се нарича "купол" или "жинка". "Жинка" по тези места означава "нервен човек".

Камешнишкият водопад вече го бях виждала. Напълно бях забравила, че до него пътеката е стръмна. А накрая има стръмно спускане за няколко минутки. Обезопасено е, маркирано е, има кътове за отмора. Тази зима е била много снежна в Беласица и снегът е нанесъл тежки поражения на околностите на пътеката. Има изкоренени огромни дървета, повлечени камъни, пясък...

Има няколко варианта за разходка до водопада. Единият е с кола до бунгалата и почивният комплекс в село Камешница. В този случай ще са ви необходими около 2 часа за изкачването, почивките, снимките и слизането. Може да стане и по-бързо, но няма смисъл :)

Друг вариант - кръгов маршрут, който също може да има разновидности. Ако тръгнете от село Самуилово през гората по черен път, ще стигнете до параклис "Св. Петка", на красива поляна с беседки и чешма. 5 минути по-късно ще слезете на бунгалата в Камешница. От там поемате по маркираната пътека към водопада. Връщането до Самуилово може да стане ако от беседката над водопада поемете не надолу, а нагоре по широкия черен път. Той много плавно ще ви върне в Самуилово. Накрая има възможности да съкратите част от серпентините с по-кратки пътечки. Неудобството на този маршрут е, че известна част от него е на открито слънце. Излиза се на Бялата чешма, около която има много хубав парк. Тя е на 10 минути от храма "Успение Богородично", от който маршрутът тръгна. При всички случаи за кръговия маршрут Самуилово - "Св. Петка" - Камешница - Камешнишки водопад - Самуилово е добре да имате някаква карта под ръка. Частта от Камешница до водопада е маркирана чудесно. Черните пътища и съответно разклонения не са много, но все пак за ваше спокойствие, правете си справка с навигацията.

Утрото в Самуилово

Храм "Успение Богородично" в Самуилово

Параклис "Св. Петка" край село Камешница

Камешнишки водопад - Срамежливеца

Бялата чешма над с. Самуилово

Част от парка около чешмата

Друга идея за приятна разходка е маршрутът в подножието на гората от село Самуилово е до село Коларово. Или обратното :) Разстоянието е съвсем кратко. Можете да удължите разходката с лек преход в гората: на площада в село Коларово расте вековен чинар. Покрай магазина до него тръгва път, който скоро влиза в гората и води към хижа "Лопово" и прохода Демир капия. На може би около 20 минути от центъра ще стигнете до мостче и разрушен от природните стихии кът за отдих. Има табела, която разказва за крепостта, която се е намирала недалеч от тук. Минавайки по мостчето ще стъпите на по-красива пътека, която ще ви върне в селото, преминавайки покрай Дирекцията на Природен парк "Беласица" Вътре в сградата има съвременно направена експозиция, интересна за малки и големи. Предвидете си време за игра :)

Самуилово ни е Холивуд!

Чешмата в центъра на Коларово

Отново в Коларово

Нар

Линк към първа част на разказа за Беласица - публикуван преди 5 години. Преди да завърша тази публикация отварям една не скоба, а голям прозорец към планината, която през цялото време виждахме срещу нас - Огражден. Успях да надникна в нея колкото да затвърдя убежението си, че някой ден е редно да й посветя достатъчно време.

Ако хванете пътя от село Струмешница към село Гега ще ме разберете. Село Гега ни посрещна така:

Виждате ли надписа?

Беласица е вече срещу нас, но облаците започват да я скриват.

В самото село Гега пътят не е в добро състояние. Изнанадващо е, че на изхода му става чуден и така продължава до разклона за Чуриловския манастир "Св. Георги". Свещеникът се придвижва от съседно село (след края на асфалта) до манастира на магаренце. Тъй като отидохме след като той вече си беше отишъл, успяхме да влезем само в двора на манастира. В една от любимите ми недели, тази на Проглеждането, все пак бяхме там!

Пастирът на козите, с когото си поговорихме, ни разказа че на Гергьовден се е събрало голямо множество хора. Изобщо не личеше. Всичко беше чисто и по пътя, и в манастирския двор. Ето снимките ми и текста на visitpetrich.com

Чуриловския манастир "Св. Георги"

Чуриловският манастир „Свети Георги“ е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 km от град Петрич и на 2 km от село Гега. Наричан е още Игуменски, Геговски или Манастира с дяволите. Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско. Съществуват и предположения, че манастирът води началото си още от XIV в. А в днешния си вид е изграден в средата на XIX в. Съхранен е ферман за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За съграждането на манастира се черпят сведения и от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 г. е станало обновяването на църквата, а в третия – че през 1890 г. е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на църквата е съществувал по-стар храм.

В миналото манастирът „Св. Георги“ и принадлежащото му училище са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Някога сегашните села Гега и Чурилово са били махали на село Игуменец. Чуриловският манастир е тясно свързан и с революционните борби на местното българско население.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от храмовата сграда, сграда на старото килийното училище, в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, камбанария и постройка с функции на касапница.

Манастирската църква „Св. Георги“ по план е трикорабна псевдобазилика с външен нартекс от запад и открити галерии от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери – 24 метра дължина и 12 метра ширина. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.
Вътрешността на черквата е украсена със стенописи. Особен интерес представляват сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор. Много образно изрисувани с характерен за Възраждането стил, те са оказвали силно нравствено и поучително въздействие върху миряните. В изрисуваните сцени могат да се проследят всевъзможни случаи на грехопадение: овчар – лъжец, превърналия се в дявол кръчмар, пророк Исая – властохулник, уникалната сцена с нагиздена мома, на която дяволът ѝ държи огледалото и други.
Изпълнение с неподправен наивизъм, стенописите вероятно са излезли изпод четката на някой местен художник, скоро след построяването на храма в 1858 г. и са реставрирани през 1979 г. от група местни художници от Петрич.

Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.