Да отиде човек на почивка и да не го оставят на мира, докато не се качи нейде.
Връх Безбог, 2648 м |
Ето защо стигнах до връх Безбог в Пирин. По-надолу ще прочете и как.
Около хижа "Гоце Делчев" сме прекарали часове и дни наред в чакане на децата, докато карат ски. Никога не се бях качвала на лифта, който достига до хижа "Безбог".
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Един от начините да се качите на връх Безбог, а също и най-популярния, е от Добринище да стигнете до хижа "Гоце Делчев" и от там да вземете лифта до хижа "Безбог". Двупосочният билет за лифта струва 18 лева. За около половин час ви качва до хижата, с едно прекачване. От там, покрай заслона на бай Слави и през мостчето има широка пътека край езерото. След това става стръмна и камениста. За да се избегне най-стръмното има отбивка през клека, ние я използвахме навръщане. Особеното на целия маршрут е, че е много зле маркиран. Ако в началото имате 3 цвята маркировка, от един момент нататък нямате нищо. След стръмната част, на места в нета наричана "душевадка", излизате на сравнително по-равно, след което съвсем равно, където има обзорно място към отсрещните върхове, включително и Джангал.
Малко след обзорното място пътеката се разделя на две. Всички хора, които срещнахме, се бяха объркали там или след това. Ако ще ходите на връх Безбог, завийте надясно. Вляво е привлекателно, защото се вижда равна пътека, но тя отива към Попово езеро. Когато завиете надясно ще се озовете срещу стръмен склон, сипей, който трябва да качите.
Само че по едва забележима пътека вдясно, в самото му подножие, можете да си спестите камъните и да се качите наистина по по-стръмно, но по-удобно за качване "стълбище". Наричам го така, тъй като има доста вкопани "стъпълца". Излизате в подножието на върха и вече го виждате.
Има кръст, който от някои места се вижда като стълб, поради ориентацията, и българския флаг. От тук всеки е оставен на фантазията си как да се добере до горе. Тук-там има пирамидки. Теренът вече става много каменист. Изобилието от фасове може би говори за дълго размишляващи хора накъде да хванат :) Най-добре, според мен, е да вървите по хоризонтала, през няколко каменни "реки", след което да се оглеждате за пътеката нагоре. Има такава. Когато стигнете до каменната маса и пейки, оставете багажа, ако имате такъв, и се качете по камъните до металния кръст и флага. Там, по някаква причина, има стотинки в един вдлъбнат камък. Може пък някой да ги използва за да направи маркировка?!
Панорамите по време на изкачването и от върха са фантастични. Много е красиво!
Връх Полежан, погледнат от пътеката за връх Безбог |
Виждахме няколко точици - хора, които отиваха на връх Полежан. А за значението на думата "джангал" попитах един човек в Банско, който ми каза, че за да разбере какво значи му е отнело 18 години. В крайна сметка една руска гражданка от забравих коя република, му е казала, че при тях така наричат кичура на овцата, който не стрижат, за да не й прегрява главата.
Изкачването от хижата отнема час и половина, слизането точно час.
Връх Полежан, погледнат от връх Безбог |
Камъните не са ми стихията, но до връх Безбог се преживяват! Отсрещното било предпочитам да го съзерцавам от разстояние :)
С пожелание за прекрасни мигове в планината!
Още идеи за разходки в района.
0 Коментари