Широка лъка и черквата "Успение Богородично"

Съграждане на черквата "Св. Богородица"

Автор: свещеник Петър Шоков

"Широка лъка - Просветното огнище в Родопите"

Сборник статии - стъкмил инж. Димитър А. Георгиев, 1947 година

Юбилейна книга на народното читалище "Митрополит Стефан" в с. Широка лъка

50 години просветна дейност всред народа 1897 - 1947

Нашата родна православна църква е играла много голяма роля за съдбините на българския народ. Тя е била винаги на будна стража за опазване на националния ни дух от чуждо влияние и за утвърждаване в народа ни бдяща съвест и пламтящо родолюбие. В дни на радости и скърби, на изпитания и страдания - винаги и неотлъчно църквата е стояла на своя пост, близко до народа. Историята ни показва, че никоя друга църква в света не е допринесла толкова много за оцеляване на националността и просвещаване на народа, както българската, която е действително истинска народна църква. Тази нейна дейност, особено ярко изпъква през епохата на турското ни робство.

През него време, когато всички поробени християни на Балканския полуостров много страдали, най-тежка е била обаче съдбата на родопските християни. Освен с обикновените робски мъки и теглила, скърби и неволи, в течение на стотици години родопските християни са живеели под гнета на на една страшна мисъл, която се изразявала с две думи: помохамеданчване или клане. Тая страшна мисъл повече се е засилвала и втълпявала в главите на родопци, особено през време на войни и други размирици, когато обикновено ставали помохамеданчванията и кланетата.

Християните, които се спасявали от клане и помохамеданчване, не са могли да живеят по-нататък в заселищата си, заедно с променилите вярата си техни роднини и съселяни, а е трябвало да бягат и да се заселят другаде - на скрити места, в отдалечени гори и недостъпни места.

След заселването на Широка лъка в нея нямало нито църква, нито свещеник. Религиозните нужди на населението били задоволявани от пътуващите таксидиоти-монаси, идващи от Света гора и Бачковския манастир, които изповядвали и със сухо причастие извършвали причастие на верующите. Умрелите през годината християни, били опявани на гробищата.

След руско-турската война през 1828-29 година, Султан Махмуд II започнал да въвежда реформи в управлението на царството си, като дал известна религиозна свобода и позволил на християните свободно да изповядват вярата си и да си градят черкви и училища. В Рупчоса, първи поискали разрешение да си съградят черкви Широколъчани, Чепеларци и Павелци. За тая цел през 1833 година те изпратили пратеници да молят да им се разреши да си построят черкви. И действително, на следната 1834 година просителите получили радостната вест, че им се позволява да си съградят молитвени домове. В позволителното се казвало, че черквите трябвало да се съградят на стари черковища (клисе-ери), защото инак щели да се нарушат издадените султански фермани.

На въпроса къде да се построи черквата в Широка лъка, цялото население единодушно избрало мястото, където тя сега е построена, тъй като на това място от незапомнени времена се събирали да изпълняват духовни обряди, палили свещи, колили курбани и пр. Избраното място било точно срещу конака на турския всевластник на селото.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Смаил ага, турският управник в Широка лъка, се противопоставил да се строи черква на избраното място, като казал: "Ножове жа играят и корф жа са лей, ако будим зьоме да копае и гради чорква срящу моян конак". Другите мохамедани се наежили също, и се заканили:

- В сува село изан ще са рюка (вика), а чен нема да се цонка (камбана няма да бие).

Тези закани обаче не уплашили никого.

Събрало се цялото село и започнала трескава работа от тъмно до тъмно. При поставянето на основния камък дошъл Смаил ага и, с вдигната срещу зидарите пушка, забранил да се строи, но Тодор Щурият му извикал:"Бу кьой калкар, бу таш калкмаз. Бурда клисе япажеем" (Това село може да се дигне, този камък няма да се вдигне. Тука църква ще строим).

Стари снимки от с. Широка лъка

Като видели всичко това, мохамеданите "побеснели" и започнали всячески да пречат на работите. Широколъчани се оплакали в Пловдив и от там изпратили нарочен сейменин, който дошъл със заповед да обуздае мохамеданите и да съдейства за по-скорошното съграждане на черквата. Мохамеданите, като се научили защо е дошъл в селото сейменинът, отишли при него. Последният ги посрещнал, но когато ги чул да казват, че те не са съгласни да се гради черква в селото и няма да допуснат да се съгради, разгневил се и почнал да ги укорява с думите: "Вие сте бунтовници и непокорници на султанските заповеди. Вие не зачитате царския ферман. Вие не само че ще се смирите, но и ще помагате на вашите комшии да си изградят черквата." "Ако има царски ферман, ще се покорим на царските думи", отговорили те. Сейменинът показал царския ферман, дал го на имама да го прочете и преведе, и след като го чули, мохамеданите се разотишли и не дръзнали повече да пречат на строежа.

Събрало се мало и голямо на мястото, дето ще се строи черквата и всякой започнал да работи. Сградата трябвало да се издигне и покрие в течение на 40 дни. Заповедта била изпълнена. Мъже и жени, деца, старци и бабички, напуснали частните си и домашни работи и като мравки се събирали на старото черковище-оброчище, и работили с голяма любов и неописуема радост, защото ще си направят най-милото, най-желаното и най-любимото - християнски Божи дом, където да утоляват своята духовна жажда и да се молят на Бога за всичко добро. Едни копаели, други къртели канари и приготвяли камъни, трети ги пренасяли, четвърти дялали греди, приготвяли вар, пясък и т.н.

Жените, които имали деца-кърмачета, се отдалечавали в съседните градини да нахранят децата си, които лежали в люлки, закачени по сливите, и след това пак се връщали да работят. Щурю и Суровото Волку надзиравали хода на работата и организирали подготовката и пренасянето на строителните материали. Камъните се носели от местността "Рупски камък" - 2 клм. далече от постройката, като се подавали от ръка на ръка. Имало една едра и силна мома, на име Тина, която занесла на гръб един камък тежък 120 оки (една ока е 1,280 кг). С нейните сили тя учудила всички.

Благодарение на високото съзнание, неуморния труд и религиозния жар на широколъчани, през 1834 година черквата е била построена в определения срок - за четиридесет дни. Черквата е дълга 19 метра, широка 12 метра, висока е 8 метра, а стените са дебели 1 метър. Храмът е построен на 228 кв.м. Вътре в него има 8 колони, дебели по 0,85 м и високи по 6 м, които подпират покрива от едри каменни плочи, тежащи стотици хиляди килограми. Стените, колоните и сводовете са иззидани от каменни блокове с варова спойка. Вратите са масивни и обковани с дебела желязна плоча, за да не може куршум да ги прониже. Срещу всеки прозорец, в който са вградени дебели железни решетки, има построена колона, за да пречи, когато се стреля от вън.

Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120 м и висока от 5 до 10 метра. Всичко това му придава вид на "крепост".

Храмът е бил осветен през 1835 година и е посветен на "Успение Пресветия Богородици". Той е чудотворен. В него мнозина болни са намирали изцерение и то не само православни, но и българо-мохамедани.

След като мечтата на широколъчани била реализирана - имали вече свой храм, те потърсили подходящо лице за свещеник, какъвто намерили в лицето на местния даскал Атанас Григоров. Младият свещеник ненавиждал помаците заради тяхното вероотстъпление, не скривал омразата си към тях и не се подчинявал на турската власт, упражнявана от Смаил ага. Затова и турци и помаци го мразели и търсели изгоден случай да го убият. И това им се отдало. През 1838 година, когато поп Атанас се връщал от Ксанти, му е била направена засада от наемници на широколъшкия дерибей Смаил ага, които го убили в местността Чингене хисар. Така загина, за вяра и родина, първият широколъшки свещеник.

След смъртта на поп Атанас за свещеник в Широка лъка е бил ръкоположен през 1840 година просветният и образцов широколъчанин Никола Узунски. Неговото свещенодейство свърза епохите преди и след освобождението. Поради всеотдайно преданото му служене на църквата той е бил отличен с офикията "свещеноиконом", а след освобождението назначен за архиерейски наместник на Рупчоса. Свещеноиконом Никола служи на българската църква с любов и ревност в продължение на цели 60 години и свърши своя земен живот през 1900 година.

Понеже широколъшката енория се много разширила, нейното обслужване само от един свещеник е било почти невъзможно. Поради това, през 1854 година е бил ръкоположен за втори енорийски свещеник в селото, дейният учител Стоян Ст. Мерджанов. След неговата кончина през 1881 година бива ръкоположен за свещеник изтъкнатият революционер - Георги К. Шоков. Както поп Стоян, така поп Георги са били закърмени със силно родолюбво чувство, и затова са били бити, гонени и тероризирани от помаците и турците. Паметни остават обаче страданията на поп Георги, Григор поп Атанасов и Тену Мариин, когато през времето на Баташкото клане, тримата са били разкарвани и яздени като коне, от Широка лъка до Тъмраш, и там затваряни в занданите на Тимрашкия Ахмед ага.

Георги К. Шоков, бащата на Негово Блаженство Екзарх Стефан I

През 1898 година, скромният и благ учител Теофан Д. Чолаков, приел поканата на съселяните си и бива ръкоположен за свещеник. Заради неговата пастирска ревност, добро служене и мелодично пеене, през 1914 година той е бил отличен с офикията "сакеларий". След едно 32 годишно служене, той почина през 1930 година. След неговата кончина, от 1931 до 1945 година в църквата "Св. Богородица" свещенодейства протойерей Тодор Манолов, а от 1945 година насам - свещеник Петър Ст. Шоков. (авторът на текста)

*****

За училище по български, Стоил Калфата отстъпил своята къща, където почнал обучение учителят Ангел - Слепият, след като пренесли част от оскъдната покъщнина от училището, което останало да служи на гръцките почитатели, за обучение по гръцки. В последното обаче, абсолютно нито един не пожелал да се запише. Всички желающи да се учат се трупали масово около своя учител по български - Ангел. Това създало небивало радост и чувство на национално оцеление. Обливало тъй ярко и непосредствено душите на широколъчани, че дочакали да видят свое училище, на свой език. Училището при камбанарията, останало празно. Тогавашните арнаути се помъчили да реагират против тези училищни - езикови реформи и клеветничели пред турските власти, че се готви бунт, обаче не са успели нищо да направят.

Смената на гръцко писмо с българско, наложило неминуемо и смена на църковното пение от гръцки на славянски. За тази цел, един от най-влиятелните широколъшки първенци - Георги К. Шоков, бащата на Негово Блаженство Екзарх Стефан I, отишъл специално в Пловдив и донесъл от там всички църковни книги на славянски език. Той пръв запял в църквата, на славянски език, първи глас: "Господи возвах Тебе" и неописуеми радостни сълзи облели лицата на всички богомолци.

Свещениците като видяли, че цялото население е против гръцкия език, в църквата и в училището, въвели славянското пение и с това се турил край на гръцкото църковно просветно влияние. Това е било през 1864 година.

*****

Днес Широка лъка се радва на голям интерес от страна на българи и на чужденци. Ето няколко снимки на храма, направени през 2019 година: