По родопските пътища и пътеки

Този път разходката започна от Пловдив, в който нямах никакво намерение да влизам, но в някакъв момент съм се отклонила от пътя за Асеновград. Така не само, че показах на гостенката ми Пловдив, а и групата ни се увеличи с един човек, който може да си стяга багажа за минути. Температурите през лятото в този град не мога да измеря, едва се диша. Красотата на стария град по непонятна за мен причина е забелязвана от все по-малък брой от туристите в града. Едва ли са запленени от разкопания център.

Из стария град на Пловдив

Хисар капия, любимото ми място в стария град

Фасадата на Етнографския музей, чиито дървени елементи в този момент обезобразяваха с някакви флагчета, монтирайки ги с такер!

Тръгнахме към планината, с идеята да отседнем в Смолян. Още с влизането в града видяхме табелата за хотел "Узунски" и се настанихме. Хотелът е много чист, с приветлив и отзивчив персонал и превъзходна кухня! Очаровани сме от престоя там. В цената са включени закуска, басейн и сауна, като последните две така и не видяхме - имахме други планове.

На следващия ден се качихме с колата до началото на екопътека "Невястата". През годините сме минавали много пъти покрай нея, но никога не се бях разхождала по пътеката. Тя е кратка, но прекрасна и човек може доста време да се забави, докато я обходи.

По екопътека Невястата

Бързо преминаване през гората ви извежда до тази гледка - има кът за почвика. В скалите се вижда виа ферата, за която са нужни инструктор и екипировка.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Има пътека нагоре. Когато видите кръста от тази височина, от втората панорамна площадка, може да си помислите, че там свършва тази отбивка, но не е така. По скалите се отива още напред, за още гледки. В сайта kade.si също се вижда пунктираната линия. Следва връщане до подножието на кръста и продължение през гората до беседка, след която се стига до края на пътеката, откъдето има алпийски тролей до отсрещния хълм (доста по-ниско от площадката, на която сте). Ако искате да го ползвате, вземете с вас инструктор от базата в началото на пътеката. През цялото време се движите в масива Невястата, а края на пътеката е връх Турлука.

Върнахме се в изходната точка и слезнахме до манастира "Св. Великомъченик Пантелеймон". В него, разбира се, има чешма. Това уточнение го правя, защото по екопътеката вода няма, а предприемчиви търговци продават бутилирана вода.

Манастир "Св. Пантелеймон"

Следващата спирка беше по-нагоре по пътя за кулата "Снежанка". Желанието ни беше да отидем до Орфееви скали.

Тук е мястото да отправя своя призив към всички така модерни "създатели" на интернет съдържание. Моля ви се, пишете само по теми, които са ви познати. Не знам по колко стотинки на дума ви плащат, за да заблуждавате хората. Някой ден някой може да ви повярва и това да му струва скъпо. Често се осланям на пътеписи в нета и отсявам бързо плявата от истинското преживяване. За пътеката до Орфееви скали и за Каньона на водопадите има най-различни описания и пълни глупости (с извинение). За каньона има данни, че са необходими 1,5 часа за изминаването, но също и 4 часа. Зная отлично, че хората се движат с различно темпо, ядат различно количество горски плодове, снимат 1 или 100 снимки, взели са си селфи стик или не, губят си вещи и се опитват да ги намерят и така нататък. Също четох най-различни напътствия, кое от кое по-невярни. Мили "контент и копирайтъри", някое ваше излияние, плод на перифразиране на чужд труд, може да коства нечий живот. Благодаря за вниманието.

Избраният от нас маршрут до Орфееви скали го минахме само на връщане. Отиването беше класическо изпускане на пътеката и засичането на друга, която ни изведе на желаното място. Когато карате към кулата "Снежанка" се оглеждайте вляво за отбивка за язовира. Има постройки и най-различни разхвърляни съоръжения за изкуствен сняг. След това дръжте дясно по широк черен път. Още над брега на язовира вдясно от вас ще видите сипей. Там гората е видимо рядка. Заставате пред сипея и го минавате с ляв диагонал. Не право нагоре като нас. Тъй като явно пътеката е рядко използвана (все пак има път до скалите), а също и дъжда измива стъпките, изобщо не личи откъде са минавали хората. Обезателно излизайки от сипея трябва да видите маркировка. Ние и на самия сипей направихме каменна пирамида в правилната посока. Влизайки в гората вече няма проблем, пътеката се вижда. Разстоянието до скалите е кратко, но теренът е стръмен. Има може би 20 минути изкачване. Слизането е около 15 минути. Пак казвам, има и черен път до там. Гледката от скалите е пленителна и особено след дъжда атмосферата беше чудесна.

Беседката в подножието на скалите

Гледката от Орфееви скали

След Орфееви скали се отправихме към село Гела, където не бях ходила от 21 години. За разлика от Широка лъка, през която сме минавали многократно. Интерес представлява храмът "Успение на Пресвета Богородица" в началото на селото. Получих разрешение да направя снимки и с радост ги споделям с вас.

За историята на храма съм писала повече тук.

Храмът в Широка лъка

Храм "Успение Богородично" в Широка лъка

След още завои стигнахме до Гела и то до най-горните къщи на селото. Къщи за гости. Към тях водят забавни табели, които не снимахме. Последната гласеше нещо като "Все още ли искате да дойдете при нас?". Няма да кажа в коя от тях седнахме да пием по нещо, защото освен гледката там няма друго за препоръчване. Безобразно завишени цени и предлагане на ужасно сладко, представено като домашно. Усещането в планината не можа да бъде помрачено обаче. Връщането в Смолян беше в края на светлата част на деня.

Село Гела, Родопите

Още красиви гледки край село Гела

На другата сутрин се отправихме към Каньона на водопадите. Началната точка се намира по пътя за село Мугла. Има табели в града. Били сме там, когато децата бяха малки и пътеката в един момент ставаше непроходима заради падналите мостчета. В момента всички съоръжения са в отлично състояние и преминахме по чудесен кръгов маршрут, който клони към 4 часа с всички почивки за съзерцание и трамбоването по пътя до началото на гората. Щеките са силно препоръчителни! Отидете рано, по относителен хлад, в отсъствие на тълпите от хора, които идват към обяд.

Нещо евро, нещо трансгранично, не работи

Водопадът "Орфей"

Из каньона на водопадите

Най-високата точка на пътеката, от която започва слизането надолу

Една от панорамните площадки

Още от пътеката по водопадите

Върнахме се при колата благополучно. Мокри от жегата или от къпането в реката :) Така или иначе това е пътя за село Мугла, решихме да отидем до него. Много добре ми е известно, че хората страдат заради лошия път, който е 24 км. В началото, първите 8 км някъде, пътят е добър. След сградата на граничарите изведнъж се пренесохме в друго измерение. Малко след това срещнахме мотористи, объркали посоката, които всъщност искаха да отидат до село Горна Арда. Не успях да ги убедя да дойдат до Мугла, защото ги чакаше дълъг обратен път до родния им град. Да, пътят е много, много лош. В село Мугла има живот и хората искат да имат нормален достъп до цивилизацията. Само че такъв няма. Пътува се край реката, която е прекрасна. В качеството ми на шофьор не успях да й се насладя изобщо, но зоркото око на спътничките ми забеляза една каскада, която заснехме на връщане.

В село Мугла бях миналата пролет, но стигнах пеша от хижа "Чаирски езера". Този сезон тя се стопанисва от приятелите ми от "Бюро за туризъм и приключения". Разказът от миналата година можете да прочетете тук. Тогава се запознах с Надето, която с удоволствие ще ви нахрани, ще ви настани и ще ви разкаже за Мугла и околностите.