Източните Родопи в сезона на водопадите

Последният зимен сезон в Източните Родопи е продължил една седмица. Там вече е пролет - цъфтят нарциси, зюмбюли, ириси, горски иглики, минзухари, дори и плодни дръвчета.

Днес ще ви разкажа за поредица от малко популярни, но много красиви кътчета в района на Крумовград, Момчилград и Джебел. С благодарности към туристическо дружество "Устремени", в чиято програма се включихме.

Към земите на Христовия трън се отправихме за трите почивни дни 3-5 март 2023 година. Поради изобилното присъствие на растението навсякъде (иначе казано - драка или карачалия), горещо препоръчвам добра екипировка, покриваща цялото тяло. Теренът е напълно нестабилен, а освен това и хлъзгав. Пътеките, за които ще разкажа, не са обозначени почти никъде, няма маркировка, проходимостта им не се поддържа. Достъпът до началните точки в повечето случаи е по черен път. Тоест, много ниските коли не са опция за осъществяване на тази програма.

Първият водопад, който посетихме, има две имена - Водопад на Сътворението или Кара ин. Намира се близо до махала Метла при село Долна Кула, разположено по поречието на река Крумовица. Скалният венец се вижда отдалеч.

Водопад на Сътворението/Кара ин с неговия базалтов скален венец

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Същата махала е изходен пункт и за Долния и Горния Казан.

Горен и Долен Казан


На живо скалата прилича на духче или драконче, което се усмихва.

Отварям една скоба. Пътят до махала Метла, който се вие над коритото на река Крумовица, предлага прекрасни гледки, но в момента има две особености:

- По цялата му дължина се извършват ремонтни дейности и преминаването е предизвикателство;

- Реката е много маловодна. Освен липсата на валежи голямо отражение дава и свръхпотреблението на вода от страна на златната мина.

Последва шофиране до махала Джанка, изходен пункт за реката Дюшун дере. Приказен каньон, чудни вирчета, красиви бели скали. Много добре си преценете възможностите - докъде можете не само да стигнете, но и да се върнете.

Христов венец (драка, карачалия)

Последната спирка за деня беше светилището Ковил, изградено и използвано от предците на траките. Площта е огромна и можете да обикаляте цял ден, без да го обходите цялото. Улеи, жертвеници, шарпани и множество причудливи форми предизвикват фантазията на всеки. От асфалтовия път има няколко подхода към светилището. Избирате по ваша преценка.

Из светилището Ковил

Светилище Ковил

Първата дестинация през втория ден беше изоставената мина край село Звездел, за да видим едноименния водопад и по-малкия му брат, който мие скалите в нозете му- водопад Щолнята.

Звезделски водопад

Старият тунел за мината. След нещастен случай с фатален край работата в нея е преустановена.

Изглед от горния праг на Звезделския водопад към водопад Щолнята, който се захранва от потока, излизащ от мината.

Отправихме се към крепостта Асара. Изкачването е кратко, но във втората половина е стръмно. От върха се открива великолепна панорама. Надморската височина е едва 590 м, но чувството е, че си на по-високо.

Крепост Асара

Из крепостта Асара

Гледка от крепостта Асара

Гледки от крепост Асара

Слязохме до махала Божур, където видяхме водопада Боялък. Срещу него има каньон, чиито скали имат формата на лица. Приказно място, на което се насладихме максимално, тъй като дърветата все още не са се раззеленили и видимостта е чудесна.

Над Боялък има малко водопадче, което кръстихме Кючук шелале (Малкият водопад).

Водопад Боялък

Каньонът с лицата

Малкият водопад, Кючук шелале

Последва придвижване до махала Сулица на село Звездел. От нея по широк черен път в началото, а после без пътека, стигнахме до водопада с амфитеатъра - Дюшеме дере/Чюдюрмек.

Природата е изваяла амфитеатър в толкова правилни форми, че първоначално изглежда изсечен от човешка ръка.

Изпратихме деня от скално светилище и крепост Татул. Този обект е единственият социализиран от всичко, което видяхме. Много известен и много посещаван, но в този час на денонощието беше само за нас.

Скално светилище и крепост Татул

Първата спирка в последния ден на нашето пътешествие беше в Момчилград и неговия храм "Св. Цар Борис I". Флората в неговия двор е много различна от тази в София, поради което й отреждам специално място в тази публикация.

Храм "Св. цар Борис I", Момчилград

След това се отправихме към района на гр. Джебел. Там, близо до село Устра, посетихме водопада Марф. Началото на пътеката е в село Жълъдово.

Крепост Устра, село Устрен

По пътеката за водопада Марф

Водопад Марф

Цъфнал дрян

Началото на пътеката

Следващата ни цел е изобразена и по спирките в селата, през които минахме. Те са като реклама на природните забележителности в околността.

Водопад Дупката е много интересен и необичаен. Водата се спуска от дупка в скалата. Много е важно да внимавате къде стъпвате, за да не поемете бързо надолу.

Водопад Дупката

Дупката, начало на водопада


В началото пътеката минава през тази гора. Последният участък обаче е много стръмен и хлъзгав.

Приключението завърши с Дамбълъ чешма и т. нар. Летовнишки водопад, който не е в село Летовница.

Дамбълъ чешма е изградена в подножието на скала, по която се стичат много вадички и се събират на няколко места. Изящество, което се почита от хората, независимо от вероизповеданието, особено в нощта на 5-ти срещу 6-ти май. Малко след чешмата има теке, около което е изграден кът за почивка и барбекю. Там е много обзорно място, гледките са главозамайващи. Друго панорамно място са скалите над Дамбълъ чешма, до които се стига, ако поемете по пътеката вдясно от нея и държите ляво.

Дамбълъ чешма

По пътя за чешмата, близо до село Летовник, от лявата страна на пътя, скалите са шарени. Напомнят на Rainbow Mountain, наречени също Montaña de Siete Colores (Mountain of Seven Colors). Така че след като открихме Зебровите планини на Килиманджаро до село Врабча, вече имаме и Перу в Източните Родопи.

Поради недобрата видимост, влага, час на деня и моите фотографски (не)умения, снимките изобщо не пресъздават колорита на мястото.

Завършек на незабравимото пътуване беше Летовнишкият водопад, който не е в село Летовница. Намира се на 30 метра от асфалтов път, което го прави най-достъпният от всички посетени.

За финал на публикацията ще дам две идеи за ресторанти с много добра кухня в Източните Родопи - "Ханай" в Черноочене, както и "Uno piu" в Хасково.

Мой познат, жител на този район, написа книга, която също препоръчвам.

Нещо като заключение и обобщение:

- Програмата беше оптимална, дори максимална за метеорологичните условия, с които се съобразихме (да се разбира, избегнахме най-калните начини за достигане на обектите). Разумно решение, което оценявам;

- Източните Родопи винаги са различни, изненадващи и гостоприемни;

- Разликата от предишното ни посещение и сега са тоновете боклуци по горите и покрай пътищата. Надявам се управата да помисли за решаване на проблема;

- Както забелязахте, в публикацията няма подробна информация за точното местоположение и маршрутите до обектите. В най-добрия случай името им е написано на някой дувар като на снимките по-горе. Няма маркировка и табели. Някои от тях фигурират на навигациите и в kade.si, но (!) горещо препоръчвам простото решение - някой да ви заведе;

- На повечето места има обхват;

- Вода за пиене има навсякъде;

- Водата в реките и водопадите не е изобилна. Ако пролетта не вали, те изчезват. Имайте предвид, че "прозорецът" за посещението им е доста кратък. Сега е отворен :)