"Le bonheur ne vient pas à ceux qui l'attendent assis." Baden Powell
Една е думата, описваща Източните Родопи през пролетта и тя е - разкош!
Няма лошо време, има неподходяща екипировка, нали така?
Приготвихме малко повече дрехи и обувки, тръгнахме въпреки прогнозата за Великден, която беше категорична - дъжд.
Да, но в Кърджали вече беше валяло достатъчно и към нас времето се отнесе много благосклонно.
Тъй като сме участници в движението на БТС "100 Национални туристически обекта", решихме да отидем до музея в Чирпан. Той обаче беше затворен за празниците, но пътуването ни не беше напразно, защото къщата - музей "Никола Манев" работеше. Следващата цел, музеят на Пеньо Пенев в Димитровград се оказа ... на един ужасно разбит път разстояние. Карайте много внимателно. От този лунен пейзаж вдясно има отбивка за манастира край с. Златна ливада. Много хубаво място с интересна за посещение постница в скалите.
Няма лошо време, има неподходяща екипировка, нали така?
Приготвихме малко повече дрехи и обувки, тръгнахме въпреки прогнозата за Великден, която беше категорична - дъжд.
Да, но в Кърджали вече беше валяло достатъчно и към нас времето се отнесе много благосклонно.
Тъй като сме участници в движението на БТС "100 Национални туристически обекта", решихме да отидем до музея в Чирпан. Той обаче беше затворен за празниците, но пътуването ни не беше напразно, защото къщата - музей "Никола Манев" работеше. Следващата цел, музеят на Пеньо Пенев в Димитровград се оказа ... на един ужасно разбит път разстояние. Карайте много внимателно. От този лунен пейзаж вдясно има отбивка за манастира край с. Златна ливада. Много хубаво място с интересна за посещение постница в скалите.
В Димитровград точно до търсения от нас обект се намира ресторант "Палермо", който ни зарадва с превъзходна кухня и чудесен интериор.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
Пристигнахме в Кърджали, където се опитахме да се разходим на язовирната стена, но а) едва стигнахме до нея б) вече беше затворена за посетители. Там снимането е забранено, впрочем, да не се изненадате. Запаметих местонахождението на стената на навигацията и се върнахме обратно в квартирата ни.Следващата сутрин имахме среща с приятели, като планът беше да отидем с бус до с. Болярци и оттам да се спуснем с колела до Кърджали през селата Мургово и Чифлик. Това е част от Трансродопския веломаршрут.
След автомивка за велосипедите и кратка почивка за нас, се отправихме към стената, този път успешно. И към с. Енчец, където са прочутите плаващи ресторанти. Ние само снимахме :)
Не по-малко известното село Главатарци, вилна зона на Кърджали и място с много хотели изобщо не ни хареса и ми прилича на морето по количеството безразборно изградени сгради.
Село Дъждовница е на няколко километра, за него ще отделим поне ден, но друг път :)
Денят беше Велика Събота, затова го завършихме в манастира "Св. Йоан Предтеча", точно до Водното огледало на града.
Великденската утрин посетихме другия известен манастир, "Успение Богородично", като следващата ни цел беше Татул. Както се оказа, доста други хора имаха същата идея и край светилището се озовахме сред пъстро множество, нооо, дъждът ни разпиля набързо :) Кратък пролетен дъжд, след който изгря чудесно топло слънце, което разкри пред очите ни прелестта на нашето пътешествие, перлата на преживяването ни, язовир "Студен кладенец". Имахме желанието да видим зубрите, които живеят отскоро там, ето ги и тях:
Благодаря на милите дами и деца, които си бяха организирали пътен пикник на капака на колата си край ограждението със зубрите и ни почерпиха с яйца и курабийки.
Обърнете внимание на специалния режим на достъп край част от язовира, зависи откъде подходите.
Понеделник, последен почивен ден... Бяхме отседнали съвсем близо до музея на града, така че първо към него се насочихме. Искам да изкажа благодарност на персонала за чудесното отношение и затова, че ни разведоха и ни споделиха любопитни факти за цялата експозиция. Този музей наистина ни впечатли и горещо препоръчвам да не го пропускате.
В магазина за сувенири пред него има интересни предмети, които да останат за спомен от района.
Обърнете внимание на специалния режим на достъп край част от язовира, зависи откъде подходите.
Понеделник, последен почивен ден... Бяхме отседнали съвсем близо до музея на града, така че първо към него се насочихме. Искам да изкажа благодарност на персонала за чудесното отношение и затова, че ни разведоха и ни споделиха любопитни факти за цялата експозиция. Този музей наистина ни впечатли и горещо препоръчвам да не го пропускате.
В магазина за сувенири пред него има интересни предмети, които да останат за спомен от района.
Имахме уговорка, направена чрез моите приятели от Приключения в Източни Родопи, да обядваме в къщата за гости в село Мъдрец, където гостоприемството на домакинята и вкусът на пъстървата за малко да ни откажат да се върнем в София.
В пещта, до рибките, се пече специалният десерт на Севда, тахан халва.
Панорама от къщата за гости в с. Мъдрец.
Пътешествието ни приключи при с. Бели пласт, където се разходихме сред каменните гъби.
Хубавото синьо небе точно след Пловдив се смрачи, заваля и София ни посрещна така, както ни изпрати - дъждовна! А ние се връщахме от райски места.
Благодарна съм за това пътуване и на всички участници в него.
До нови срещи!
Още идеи за разходки в Източните Родопи
0 Коментари