Средногорското село Петрич и връх Вран камък

Разхождах се по картата и вниманието ми бе привлечено от едно село с името на познат град, но с ударение на друга гласна. Село Петрич, като ударението е на буквата И. Близостта му до София го прави подходящо за нашите еднодневни разходки. И така в последния уикенд преди снега тръгнахме натам. На възвишение в началото на селото ни посрещна паметника с форма на камбана, който символизира претопените църковни камбани, послужили за изработването на муниции. Монументът е изграден в чест на 100 годишнината от Априлското въстание. Около него е оформен хубав парк. На 23 и 24 април 1876 г. петричани заедно с Хвърковатата чета на Георги Бенковски там водят първата и единствена спечелена битка срещу турския башибозук. Местността се нарича Петрина чука(ра).

Монументът на входа на с. Петрич

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Камбаната - монументът на входа на село Петрич

Автор на монумента е арх. Александър Баров - най-големите му и известни проекти са на НДК, зала "Универсиада", българското посолство в Москва, Домът за приеми и генералната схема на правителствения комплекс в Бояна.

Цялото село е един жив спомен за славните хора, които са дали живота си за нас. На много от къщите има паметни плочи.


Къщата, в която е била лечебницата, създадена от лейди Странгфорд

Лейди Странгфорд раздала е по 1 вол на две къщи, по 1 брадва на 3 домакинства, обособила е болница с една стая за училище. Обичана е и до днес в селото. Когато Иван Вазов написва стихотворение, посветено на виконтесата, тя за благодарност му подарява своя медальон, с две снимки - нейната и на съпруга й. Наскоро наследниците на Евгения Марс, на която Вазов е подарил бижуто, са дарили медальона на експозицията в местната галерия.

Храмът беше заключен, както и близкия параклис.


Храм "Св. Георги", село Петрич

Тъй като нямаше начин да събера информация за храма на място, предлагам публикуваното на сайта на община Златица: "Храмът представлява еднокорабна сграда, с един свод, с полукръгла абсида и иконостас. Дълго време предстоятел на храма е поп Христоско Раков, заклел петришките бунтовници.

По време на съзаклятието черквата е превърната в арсенал и място за полагане на клетва от новозаписаните въстаници. При погрома над селото от турската войска и башибозуците в нея са затваряни и обругавани над 100 моми, невести и жени от селото. В южната част на двора на храма са надгробието на поп Христоско Раков и паметникът на първата жертва на Април 1876 г. – Петър Балов. До преди години на греда от югозападната страна на покрива стоеше най-старата камбана на храм в региона, която е открадната."

Паметната плоча на дома на свещеника

С дарения на проф. дтн инж. Цоло Вутов – управител на „Геотехмин“ АД – София и инж. Добри Цветков – изпълнителен директор на „Елаците-Мед“ АД – с. Мирково, в двора на черквата е построена специална конструкция, на върха на която е монтирана нова камбана.

Няколко години след похищението медодобивната компания „Аурубис България“ дарява на църквата „Свети Георги Победоносец“ нова камбана, която е поставена на същото място, където е била откраднатата по-рано.

Параклисът "Св. архангел Михаил" се намира на около 300 метра от последните къщи на селото.

Параклис "Св. архангел Михаил", с. Петрич

Според легендата този храм е построен от семейство, което е живяло в една от махалите на Петрич. В това семейство децата скоро след раждане умирали. Една нощ в съня на съпруга се явява Господ и му казва, да изгради храм, ако иска да запази децата си. Мъжът избира мястото на храма, което се намира на кръстопът между две махали. Построяват на това място дървен параклис, след което семейството се сдобива с няколко деца, всичките живи и здрави.

През 1997 година, с помощта на дарители и труда на петричани, храмът е реконструиран. Художникът Йордан Шентов изобразява образът на свети архангел Михаил, който е чудесно запазен и до днес.

В събота, 27 август 2022 г. осветиха обновения параклис „Св. Архангел Михаил” в село Петрич. Местният отец Ангел извърши водосвет и поръси със светена вода миряните. Основният ремонт на параклиса е осъществен благодарение на дарение по благотворителна програма „Българските добродетели” на дружествата „Геотехмин” ООД, „Елаците-Мед” АД, „Геострой” АД, „Геотрейдинг” АД и частни лица. Ремонтът на църквата и навеса е извършен с безвъзмезден труд от членове на Ловно-рибарското дружество в Петрич, с председател Стоян Стоянов.

„Радвам се, че благодарение на дарението по програмата „Българските добродетели”, създадена по идея на проф. дтн инж. Цоло Вутов, успяхме със съвместни усилия да обновим параклиса. Обстановката е уютна и ви пожелавам да го ползвате със здраве!”, каза инж. Кунчев.

Източник - rnews

От паметника Камбаната срещу нас се виждаше островърхо възвишение, което носи името на свети Никола. Както по-късно през деня успяхме да видим, върхът е напълно разоран от иманяри, тъй като там има археологически находки.

След като разгледахме селото се отправихме към връх Вран камък. Маркировка има съвсем нарядко. Трябва да разчитате на навигация. В самото подножие на върха за щастие маркировката е чудесна. Ако липсваше нямаше да успеем да минем през гората и да намерим козята пътека за върха. Там е единственият стръмен и хлъзгав участък. От селото до подножието се върви по широк черен път. Това е старият път за село Оборище.

От село Петрич до върха стигнахме за около два часа и половина. Връщането отне също толкова, защото се качихме и на връх Свети Никола. Със сигурност може да се вземе и по-бързо. Вода по пътя няма.

По пътя към Вран камък

В подножието на върха има три такива указателни табели и изобилие от червена маркировка.

Гледка от върха


Връх Вран камък

Котата на връх Свети Никола

Част от изкопите на върха

Откъде идва името на селото? От "пет реки" - пет реки преминават през землището на Петрич. Най-пълноводната е Тополница. Преминаването над нея по е много красив мост. По поречието на същата тази река са също и Стария и Новия Кемер, мостове от края на XVIII и началото на XIX век. Те се намират по пътя от гр. Златица към гр. Панагюрище. Надявам се да ги видя с очите си :)