Село Гургулят, Пеклюка/Петлюка и село Расник

Маршрутите за повечето ни разходки се решават в седмицата на осъществяването им, обаче със село Гургулят историята е друга. От много отдавна се бях вгледала в района, най-вече заради пътеката през ждрелото на река Пеклюка. Проверих два източника, кой от кой по-объркващи при четене. Всъщност разбрах идеите на авторите едва след като се прибрахме и бяхме пребродили лично хълмовете.

Скалите от източната и западната страна на ждрелото на река Пеклюка

За да не създавам поредния объркващ текст за интересните места около селото, ще се опитам да бъда максимално кратка и точна. Както винаги без претенции за изчерпателност, защото, надявам се, всеки ще открие нещо ново за себе си.

До селото се стига много бързо от София през гр. Сливница. Слезете ли от магистралата пътят става лош и все по-лош, докато не стигнете до крайната точка, където лично аз въздъхнах с облекчение. Гургулят е символ на победата на Българската армия над Сръбската армия през 1885 г. Пантеон „Майка България“ представлява огромен и величествен монумент, имащ формата на пресечена четириъгълна пирамида с внушителни размери. В центъра на пирамидата има статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда. Скулптурата е изработена от кварцит. Пантеонът е построен е в памет на загиналите в битката при селото 100 години след победата. Местността се нарича "Църквище". Там, по случай 50 години от победата е бил изграден великолепен храм, който обаче поради наложения атеистичен режим много бързо е оставен да се руши. За изграждането на Пантеона също са му и помогнали да се доразруши. Днес има нов действащ храм, посветен на същия светец прор. Илия, който се намира в центъра на селото.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Майка България е изработена от кварцит - ето така изглежда камъка отблизо

Листата на хризантемите, плаващи в дъждовната вода, събрала се в подножието на скулптурата. Своеобразното езерце е във форма на разпятие.

До Пантеона можете да се качите с кола или пеша.

За да се разгледат природните забележителности на селото е необходимо да се върнете в центъра на площада и от там да се отправите към Алексиевата къща. Най-добре е това да стане пеша. Все направо след нея ще стигнете до голяма наблюдателна кула, откъдето можете да видите цялата околност. В подножието й има кът за отдих. От това място ще видите скалите от двете страни на ждрелото на река Пеклюк. Приличат на разперени крила на птица в полет. Връх Петлюк е по-далечния от вас, източния. От другата страна на реката. От тази позиция река не се вижда, но е там.

Наблюдателната кула

Изглед от кулата към Пантеона

Изглед от кулата към скалите над ждрелото - моята птица в полет

Някой се е забавлявал да рисува по пейката

Най-лесното и близко място от кулата е западния "гребен" - има широк черен път и по него за няколко минути ще стигнете до скалите. Можете да се качите на върха им. Има изградени катерачни маршрути, но този ден никой не се възползваше от тях. Ние се разходихме и малко по-надолу, но няма пътека и става много стръмно. Изкушаващата близост на поляната с масите и пейките и детските катерушки в подножието им е много лъжовна. Там трябваше да стигнем, за да видим същинското ждрело.

Петлюка срещу нас!

Което направихме по безопасен и обходен път. Върнахме се на кулата и продължихме в другата посока по същия път. Гледката към разперените криле се променяше непрестанно, сякаш птицата летеше. Местността и върхът се наричат "Петлюк/Пеклюк", което идва от петльов гребен, но за мен по-силната образна свързаност си остава птица в полет.

Най-напред минахме покрай оброка "Св. Герасим" (на картата kade.si е отбелязан като "Св. Джерман").

Наближаваме и пещерата се вижда ясно

По пътя има локви и кал. Има и пряка пътека, но толкова стръмна, че ни отказа да я ползваме. След плавно спускане около може би 30 минути стигнахме до площадката, която бяхме видели отгоре. Там има чешма с високо ценена от местните хора вода. Преминахме през рекичката по камъните и се запътихме към отвора на пещерата, който се вижда отдалеч. Пещерата в гребена на петела. Някъде над нея има останки от крепост, но до тях не стигнахме.

Поредната пещера тази година!

Върнахме се до подножието и се запътихме да изследваме самото ждрело. Както пише навсякъде, това е възможно само в сухо и почти безводно време. Нашето беше полусухо, затова не стигнахме до самия край. Това, което видяхме, много ни хареса. Хипотетично ако продължите ще стигнете до село Гълъбовци.

Отново прекосихме реката, за да се върнем на пейките и площадката. По същия черен път стигнахме отново до наблюдателната кула и след това се спуснахме до центъра при колата.

Тъй като имахме още време, решихме да експериментираме да стигнем от другата страна на Вискяр планина в село Расник. Пътят от Гургулят до следващото село Ракита няма асфалт. Но скоро са го чакълирали и се преминава спокойно. След Ракита, селото с плаката на мечката, вече няма проблеми с настилката. Село Ракита е в подножието на връх Мечи камък, за който съм ви разказвала тук.

В Расник се озовахме час преди да се стъмни. Идеята беше да се намери изходния пункт за манастира "Св. св. Петър и Павел". На влизане в селото се вижда един висок хълм в полето. Върхът се нарича Високата могила - 1048 м н.вис. Оказа се, че точно там е нашата цел, в самото подножие на върха. Много търсена площадка от хората с крила, също и домакин на международни състезания по парапланеризъм. Всеки ден човек научава нещо ново и това е прекрасно.

Въпреки никаквото време, с което разполагахме, се качихме с много бърза крачка до манастира. Тъй като до върха се изкачват с коли, пътят се поддържа. Все пак не препоръчвам да се опитвате с градска кола, защото е лепкав, кален, стръмен и въобще няма смисъл. Успяхме за един кратък час да се качим, да видим храма и оброка и да се върнем.

И този ден беше чудесно изпълнен с нови впечатления.

След като се върнахме потърсих в нета повече информация за манастира и намерих филмче с отец Петко, което наистина се надявам да изгледате докрая. Чудесен млад свещеник и духовен пастир на селото. Разказът е за селския храм, но в края има и кадри от високото, от манастира.

Съвременният манастир "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изграден върху стара средновековна църква, която е била разрушена до основи през турското владичество. Сега от тази църква над терена няма видими следи. Тя е изцяло вградена в съвременния манастирски храм. Малката площ, която е заемала, дава основание да я свържем с характерните еднопространствени църкви от късното Средновековие. (проф. Димитрина Митова-Джонова).