Имах спомени от отдавнашното ни посещение в светата обител, което обаче беше преди повече от 10 години. Пътищата в самия Мъглиж са в много по-добро състояние от тогава, само последния километър е в лошо състояние. Манастирът се радва на голям интерес от страна на поклонниците. Посрещани са от десетки котки :) На чешмата пред портите му пък хората си пълнят туби с вода. В момента районът нашумя и с възстановената, минерална баня в село Ягода.
Кратки бележки из историята на Мъглижкия манастир
Мъглижкият манастир "Св. Никола" е паметник на културата. Преданието свързва възникването му с името на българския цар Калоян (1197-1207), който в 1197 г. след като с помощта на местното население разбил латинците в околността на Мъглиж, дал средства за съграждането на светата обител.
С идването на турците - османци манастирът няколко пъти бил ограбван, опожаряван и пак възстановяван. Най-голяма беда го сполетяла на 13 януари 1623 г., когато турският военноначалник Склав, изпратен от султан Мехмед II, взел от Мъглиж 8013 еничарчета, а преди да ограби и разори манастира, избил братята иеромонах Гервасий и монастите Анастасий, Богослов и Стефан.
Немският пътешественик Герлах през XVI век посетил Мъглижкия манастир и се възхитил от неговото килийно училище.
От 1821 до 1831 г. игумен на манастира бил иеромонах Теофан - русин по народност.
През 1834 игуменът иеромонах Памфлий от Пазарджик започнал изграждането на сегашния манастирски храм. Довършил го игуменът архимансрит Калиник, родом от Мъглиж.
През 1835 г. тук бил заточен игуменът от Търновския Плаковски манастир иеромонах Сергий заради участието му във Велчовата завера. Заточеникът починал в манастира от раните си.
През 1866 - 1870 г. тук игуменствал монахът-революционер поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея 1876 г.
От 1873 г. до Освобождението ни тук пак игуменствал архим. Калиник, пред очите на когото турците запалили и ограбили св. обител.
За обновяването на манастира с похвално усърдие се е потрудил игуменът архимандрит Кирил, родом от с. Енина, а след него иеромонах Неофит, иконом на манастира, и игумените: монахиня Александра, монахиня Максима, монахиня Евпраксия, нинездравствуващата монахиня Рахила и ефимерии: архимансрит Евтимий, архимандрит Самуил и архимандрит Галактион.
От 1922 г. манастирът е девически.
Похвални старания за неговото реставриране и съхраняване проявяват епархийското управление, местната общественост и Националният институт за паметници на култура и Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култова - София.
Текст от табелата, датира от 1979 г.
 |
| Мъглижкият манастир "Св. Никола" |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
 |
| Храмът на мъглижкия манастир "Св. Никола" |
 |
| Кадри от обособената експозиция |
 |
| Кадри от Мъглижкия манастир |
Българска историческа библиотека
1932-1933 том II
Монастир "Св. Никола"
По новото шосе, което върви по следите на стар исторически път и свързва Казанлък с Пловдив, по средата между селата Турия (Казанлъшко) и Рахманлий (Пловдивско) днес Розовец, на самия водораздел се открива една широка поляна, която шосето сече на две. В източната й половина има старинен кладенец, край който пътниците почиват, а в края на западната и сега личат още следите от стария монастир "Св. Никола". Проходът носи същото име. За този непроучен още монастир се споменава в Христаки Павловичевото издание на Паисиевата история от 1844 г. За него пише по-късно и иеромонах Спиридон.
След превземането на Цариград в 1453 год., пише Паисий, султан Мохамед събрал отново голяма войска от 500 000 души и тръгнал да покори и останалите градове български и сръбски. Като стигнал във Филипопол научил, че в Туловското поле и гори се криела българска войска. Веднага отделя една армия от 150 000 души под началството на Арап Юсуф Паша, навлязъл в Средна гора и "найдевше тамо монастир Светаго Николая, разсипаха от основания и избиха сичките в него калугере и мирски, щото се беха скрили. После отидоха в село Турия и разориха". Почти същото пише и Спиридон.
От двете страни на монастира има два рида. Единият се казва Янкови ръти, а другият - Борилца. Една хубава легенда живее още в село Турия във връзка с гореописаното събитие.
В същото онова време, когато е минал Арап Юсуф паша, около монастира, или в самия него се е тулил с дружината си Янко войвода. Когато турските пълчища бастисали монастира, пленили Янковата сестра Борилца и я отвлекли със себе си. Янко по това време не бил там. Като се върнал и научил за станалото, спуснал се с дружината си по следите на турците и в една мъглива нощ при Тулово успял да се вмъкне в лагера им и да открадне и освободи сестра си. Настъпила страшна суматоха. Изплашени и объркани от страшната мъгла, турците започнали да се бият помежду си, до като се избили до един. Възрадвани от това щастливо събитие, българите възнесли горещи молитви към Бога, и от признателност, нарекли това место Мъглиж, от мъгла, както се нарича и до днес.
Не е безинтересно да се отбележи и следния факт: Бившият училищен инспектор от Стара Загора г. Д. Демирев, който наскоро пусна в продажба една историческа карта на България, в пътуванията си из този край, в с. Долно Енишерлий (Чирпанско) чул от стари хора да разправят, че в този манастир едно време престоял доста изгоненият от Търново патриарх Евтимий. Разбира се, трудно е това да се провери.
Едно добросъвестно проучване, във всеки случай, придружено с малки разкопки в и около монастира, "Св. Никола" ще ни открие, може би, някое малко прозорче, през което да надникнем в някое неизвестно ъгълче от тъмната още история на народа ни.
Друга известна и много красива забележителност в района е Потопената църква - храм "Св. Йоан Рилски Чудотворец".
С пожелания за хубави разходки за събиране на последните летни слънчеви лъчи!
0 Коментари