Храм "Св. Йоан Рилски", язовир "Жребчево" (Потопената църква)

Толкова много снимки на Потопената църква са ми минали пред очите, любителски и професионални, че имах чувството, че вече съм била там. Преди няколко дни успях да отида и съм истински благодарна. Гугъл мапс навигира много точно, а от общината са наслагали табелки на ключовите кръстовища, така че достъпът е лесен. В последната отсечка встрани от пътя се виждат и старите надгробни кръстове, за които пише в нета. Ако имате време може да слезете от колата и да ги видите.

На паркинга на пътя община Твърдица е започнала изграждането на кътове за отдих. По беседката ще се ориентирате къде да спрете. В момента язовирът е много, много пресъхнал. Водата е на няколкостотин метра от църквата. Имах чувството, че се движа в пустиня. Обсипана с фасове, хиляди фасове.

Храм "Св. Йоан Рилски" е пожертван и бил потопен под водите на язовир "Жребчево", както и цялото село Запалня. Църковната утвар е разпределена в храмовете на съседните села. Хората обаче не са си забравили храма и днес, въпреки че няма покрив и очевидно водата го превзема. Разбрах, че поне веднъж в годината там има и служби.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Внушителна е и има много хубава акустика!

Тук по принцип са водите на язовира

Запалня и черквата "Св. Йоан Рилский"

Свидетелство за живот около Запалня съществува от най-дълбока древност, за което говорят останките от еднокорабна, едноабсидна ранно-византийска базилика (IV - IX в.) с размери 18,2 на 9,2 м, намираща се в м. "Клиселика" (Черковището) на 1 км западно от мястото на селището. Село Запалня е заличено от картата на България с указ No 57 обнародван на 05.02.1966 г., поради строителството на язовир "Жребчево", като преди това с Постановление No 105 от 06.06.1961 г. на Министерския съвет се нарежда жителите на селото да съборят къщите си и останалите постройки и да напуснат селото до 31.12.1962 г. Жителите на селото разрушават къщите си, вземат със себе си годните материали и се пръскат по цяла България, като се заселват в 22 различни населени места.

Единствената сграда, запазила се в "чашката" на язовира остава храмът на село Запалня "Св. Йоан Рилский". Всепризнатата заслуга за това е на свещеник Драган Стойков, който въпреки изричната заповед на тогавашната власт да бъде съборен храмът, не допуска никого до него и напуска последен селото на 01.01.1966 г.

Черквата е построена през 1891-92 г. с труда и средствата на 80-те тогавашни запалски семейства, а строителтвото се ръководи и надзирава лично от прочутите тревненски майстори Ненко и Рую Г.Н. Руеви. Иконите за иконостаса и малките подвижни икони за всички господски и богородични празници рисува иконописецът Ив. Раев и на 19.10.1892 г. храмът е осветен от Левкийския епископ Гервасий, сливенски митрополит и врмененно завеждащ Старозагорската епархия. През метежната 1923 г. се извършва пълно зографисване от художниците-иконописци Кирил Кънчев и проф. Мандов. На западната стена те изписват имената на 32-та запалци, загинали в балканската, междусъюзническата и първата световна война и храмът с целия си блясък започва да се слави с най-добрата зография сред селищата в цялата Старозагорска епархия.

След 1966 г. имуществото на храма е разпределено от Старозагорската митрополия по различни храмове. Иконостасът е занесен и монтиран в туловската черква. Там са оставени и повечето подвижни икони. Три от петте осемдесетлитрови казана за приготвяне на курбан са отнесени в манастира "Свети Атанасий" - село Златна ливада, Чирпанско. В черквата "Св. Параскева" (Св. Петка") в Твърдица се намират няколко икони и камбаната, която и до днес се бие, за да оповести смъртта на всеки починал запалец.

След 1966 г. храмът е осквернен. Безбожници изкъртват с кирки зографията и имената на загиналите във войните запалци. Други запират в храма крави, овце, свине. През 1973 г. ограбват 3 800-те керемиди от покрива, с верижен трактор "Кировец" изтръгват железните греди, свързващи зидовете, с лостове и кирки пробиват свода за да вземат синджирите за полилеите... Така опозорен и опустошен храмът издържа повече от 40 години, след което рухва и сводът.

През последните години се намериха благочестиви християни, които се заеха да спрат разрухата и направиха място, където поклонници и посетители от цяла България да има где свещичка да запалят и да се отслужват обредите по каноните на християнската вяра.

Въпреки толкова осакатен и изтърбушен от вандалите, храмът си стои като живо доказателство за достолепието християнско и светите души, изчегъртани от безбожните еничари.

Сякаш "торнадо" сега е измело

къщи, огради, стобори!

Че живот кипял е в туй село,

Църквата наша само говори!

Последен куплет от стихотворението на Г. Стоянов (Дерменчето)

Стойко Попдраганов Стойков

Текстът е от информационната табела пред храма

С пожелания да посетите благодатното място с вяра и любов!

Недалеч от язовира е Мъглижкия манастир "Св. Николай Чудотворец"