Годечки манастири - Искрецки, Шумски, Годечки, Букуровски и Разбоишки манастир

Всичко започна с публикацията от 18 юни 2020 г. на архимандрит Януарий, архиерейски наместник в Годечка духовна околия, Софийска епархия: "С благословението на Светейшия наш отец + Неофит - митрополит Софийски и Патриарх Български, от 01.06.2020 г. съм назначен за и.д. игумен на Шумския манастир "Св. Архангел Михаил"! Бях се запознала с отец Януарий на 7 септември 2019 година в Искрецкия манастир, където той е игумен. Снимките на Баптистериума в Искрецкия манастир са от тази дата, тъй като в момента е заключен. Всички други снимки са от 27 февруари 2021 година, когато с група приятели се разходихме из тези свети места.
И така, най-интересно ми беше да видя Шумския манастир. Програмата се "роди" около него. В Разбоишкия манастир съм била и преди 4 години. Ето тогавашната ми публикация.
Ще ви разказвам по реда, по който посетихме манастирите. В края на деня телефонът отчиташе 11 км ходене пеша.
Нека започна с един цитат, публикуван от друг уважаван от мен духовник в страницата на Искрецкия манастир: "Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава." (Пс. 25:8) - отец Михаил Михайлов.
За да успеем с плана за деня тръгнахме от София в 8,30 часа. Отец Януарий ни очакваше в Искрецкия манастир "Успение Богородично".

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Входът на Искрецкия манастир "Успение Богородично"

Резиденцията на цар Фердинанд

Храм "Успение Богородично", Искрецки манастир

Баптистериума

Стенописи

Раката с мощите на светци и частици от Светия Кръст Господен


Новите олтарни икони

Баптистериума - снимки от 2019 г.

Повече за Искрец и манастира научаваме и от информацията, поставена вдясно от входа на храма:

Искрец е село в Западна България и е част от община Своге, Софийска област. Намира се на около 45 км от София и на 10 км от Своге. С. Искрец е на 595 м н. вис. между Мала планина на юг и Понор планина на север - и двете дялове от Стара планина. През него преминава Искрецка река, която се влива в р. Искър при град Своге. Край селото са разположени 3 групи карстови извори. Към 2010 г. селото наброява 1940 жители. Има дълга и богата история. Останките от укрепления в околността му свидетелстват, че тук е имало поселение още през римо-византийската епоха. В някои крепости животът е възстановен след големите варварски нашествия и е продължил и през Средновековието. Такава крепост е имало и на височина Градището. Днес личат останки от каменен зид, широк 1,20. Искрецкият манастир "Успение Богородично", за който се смята, че е основан по време на Втората Българска държава, е красноречив пример за присъствие на духовност и култура в този край, дори и през мрачните векове на Средновековието. Потвърждение за християнския живот в онези времена дават и останките от църкви в околността. на селото. В местността Бели кръст има следи от голяма църковна постройка. Там преди години селяните вадели камъни и мраморни плочи с изображения. Според преданията тази църква е била митрополитска. По време на турското робство, поради отдалечеността на административните центрове, в Искрец е имало минимално пристъствие на турци. Това се отразило благоприятно за запазването и утвърждаването на българския дух. Първите сведения за селището се срещат в турски регистър от 1447 г. като "Искреджи". В 1576 и 1606 г. като "Искрец". От епохата на Възраждането е селската черква "Св. Николай" съградена през 1843 г., което се вижда и от надписа над южната врата. През 1883 г. самоковският образописец Сотир Вальов изписал свода и стените на храма. В селото има и още една, по-нова църква, но не е завършена. След Освобождението Искрец е център на околия на Софийско окръжие до 1900 година, когато поради прокарването на жп линията София-Мездра, добивът на антрацит и основаването на фабриката за захарни изделия в Своге, последният постепенно изземва политическите и административните функции на Искрец. Климатът в Искрец е известен със своята уникалност. Специфичният микроклимат се характеризира с много чист въздух и незначителен брой на дните с мъгли, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. Санаториумът за белодробно болни е създаден през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ и дарение от цар Фердинанд. Мястото за създаване на санаториума е избрано от специално назначена от цар Фердинанд комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Светият синод на БПЦ подарява земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засажда в болничния парк около 250 дка уникални широколистни и иглолистни дървесни видове, които обогатяват въздуха и го правят още по-чист и лековит. В самия двор на болницата се намира Искрецкият манастир "Успение Богородично". Основан е през XIII век, а през XIV век е разрушен от турците. След което остава в запустение. През XVII век е възобновен, като през 1602 г. е възобновена църквата, а от 1834 година действа отново като манастир. Манастирският храм представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка. Укрепена е с контрафорси. Притворът е построен през 1846 г. с размери 10/7,40 метра, по-широк и дълъг от наоса, с размери 8,70/5 м. Църквата е лишена от всякаква външна украса, но притежава интересни стенописи. Най-старите стенописи се намират в наоса. До църквата се намира седмоъгълната постройка на единствената по рода си на Балканския полуостров кръщелня - изповедалня. Изцяло изрисувана отвътре. Строена е през 1856 г. Допреди няколко години е била запазена двуетажна постройка с масивен каменен цокъл и малък чардак, но вече няма помен от нея.

След като отец Януарий ни организира посещението в Шумския манастир "Св. Архангел Михаил", ние се отправихме към тази древно просияла света обител. Последните десетилетия не са били лесни за манастира. Наистина много се зарадвах, особено след като го видях, че вече има грижа за святото място. Освен това съвсем наскоро, на 17 февруари 2021 г. стана ясно, че за строително-ремонтни дейности по храм „Св. архангел Михаил“, с. Шума, (общ. Годеч), са отпуснати 396 980 лв. С тях ще се реализира основен ремонт на манастирската сграда, за да бъде възможно заселването на монаси в нея и превръщането на храма в един от най-посещаваните църковни обекти в община Годеч. „С общи усилия храмовете ще добият духовен облик, за да радват православния български народ, да привличат поклонници и туристи“, заяви архимандрит Януарий, архиерейски наместник на Годечка духовна околия и игумен на манастира "Св. архангел Михаил" в с. Шума. (изт. сайта на Софийска света митрополия).

Село Шума се намира по пътя за Годеч, но за да стигнете до манастира трябва след селото да внимавате за табелка за махала Лопушня. Там на автобусната спирка е отклонението по черен път за манастира. Пеша се стига за 15 - 20 минути. Както обикновено това най-вече зависи от съзерцанието и броя на снимките, които правим :) В сухо време вероятно ще се стигне с нормален автомобил, в момента не е възможно. (Забележка: след снимането на риалити шоу в манастира пътят е в много по-добро състояние)

Поляните встрани от пътя за Шумския манастир

Олтарните двери

Формите и цветовете на иконостаса придават тържественост и радват окото

Икона на св. Йоан Рилски

Манастирски сгради (преди обновление)

Казаха ни, че на път за Разбоище ще минем покрай манастира "Св. Дух", в самата периферия на Годеч. Решихме да спрем и там.

Манастир "Св. Дух", Годеч

(

Манастирът е действащ. Разполага с две църкви. Църквата "Свети Дух" е по-стара и по-голяма, а църквата "Свети Седмочисленици" е построена от печени тухли през периода 1951-1952 г. Тя има иконостас в традиционен стил, като иконите са рисувани от Милети Божинов през 1951 г. През 1995-1996 г. са построени двуетажна жилищна сграда с 5 стаи, просторна трапезария и тухлена ограда. (изт. сайта на Софийска света митрополия).

След скорошните наводнения нивите край пътя от Годеч към Разбоище в момента приличат на тресавища. Онзи ден се натъкнахме и на отводняване. Село Разбоище се явява изходен пункт и за Букуровския, и за Разбоишкия манастир. От скоро пътят за Букуровския манастир "Св. Георги" е съвсем стабилен и лесно проходим за леки коли. Отбивката е след като влезете в село Разбоище. Има табелка наляво. Отвежда ви до манастирските порти. Там от 4 години живее отец Драгомир. В интернет има много кратка информация за Букуровския манастир. За петте църкви, вечния календар и пр. Действащ храм е единствено най-левия, "Св. Георги". Манастирският двор е направен удобен за посетители и за игра на деца. Мястото е равно, на открито и съответно беше най-ветровитото за целия ден. Просто отидете. На 10 минути от манастира е водопада "Котлите", който се оказа пресъхнал. През декември е бил пълноводен, после дори замръзнал. В събота имаше застояла вода в най-високия "котел". Пътечката е равна и само накрая става леко стръмна. Когато се доближите до водопада наистина трябва много да внимавате, защото излизате в горния му край и долу е бездна. По принцип има стръмна пътека, която отвежда туристите до долния край на водопада, но в събота нямаше смисъл да слизаме, нямаше какво да видим.

Букуровски манастир "Св. Георги"

Водопад Котлите - без вода

Водопад Котлите, но през пролетта на 2023 година

Върнахме се при колите, после обратно по черния път до Разбоище и след като прекосихме селото стигнахме до гората, където паркирахме и се спуснахме за около 25 минути до Разбоишкия манастир "Въведение Богородично". Нямаше добра видимост, не си обясних защо. И снимката от панорамната площадка се получи доста зле. Беше време за вечерня и с голяма радост участвахме в нея. След това дълго си говорихме със сестра Агнеса, която е там от две години. Допълнение 2022: Монахиня Иакова вече се грижи за манастира.

Някои кадри си ги преповтарям от 2017 година :) Линк към стария пътепис има в началото на тази публикация.

Мостчето към скалната черква на Разбоишкия манастир

Стълбището към храма

Храмът търпи постоянни подобрения

В храма има два листа разказ за манастира. Предоставям текста на вашето внимание.

Разбоишки манастир "Въведение Богородично"

Там, където сръбската граница се врязва най-дълбоко в нашите западни територии, под южните склонове на Старопланинските върхове Ком и Тодорини кукли, са сгушени двайсетина села. Повечето от тях са разположени върху места на стари поселения. Като се започне от каменната епоха и се завърши с Второто Българско царство. Макар и слабо проучена, въпреки запазените старини, тази покрайнина по долината на река Нишава е известна най-вече със своите църкви и манастири. Безспорно най-интересен със своето живописно разположение, а и историческа съдба, си остава Разбоишкия манастир "Въведение Богородично". Намира се на около 2 км западно от село Разбоище на поляна с н. вис. 555 м. на десния бряг на река Нишава. На 55 м над манастира в рида Тупанец сред непристъпни скали и загадъчни пещери в скална ниша, издълбана в каменната гръд, е разположен манастирският храм-параклис "Въведение на Света Богородица". Оскъдни и непълни са сведенията за възникването на това религиозно средище, имащо значение за културната ни история през XV-XVIII век и чието съществуване през този период на турското робство е доказано. Това е исторически манастир, играл определена роля през епохата на Възраждането и с него са свързани и някои спомени от четническото и хайдушкото ни минало. Най-често обаче това са откъслечни споменавания из разни ръкописи или приписки (бележки, забележки), непозволяващи на оформянето на по-пълни обобщения и изводи, или крайно несигурните устни предания. От една приписка, нанесена с черно мастило в полето на една от запазените в манастира руски старопечатни книги, Миней за месец октомври от 1864 г., научаваме, че по това време манастирът се е наричал "Курджиловски". Курджиловци се е наричало селото или махалата, което се е намирало близо до манастира, но по-късно вследствие на пожар или друго бедствие е запустяло, постепенно изчезнало и забравено. Въз основа запазените фрагменти от старата живопис върху старата фасада на храма-параклис, експертно е определено, че манастирът е съществувал през XV век. Според една от легендите обаче, площадката, върху която е разположен храмът-параклис е била използвана от неизвестен християнски владетел като скривалище по време на Византийското владичество, а скалните пещери за убежище на св. Сава Сръбски по време на пътя му за Йерусалим в началото на XIII век. Великите пости го заварили на това място и той прекарал тук в строг пост и молитва повече от 40 дни. В резултат на неговия престой мястото станало свято и от тогава до днес от скалата сълзи лековита вода. Предполага се, че религиозен живот тук е кипял през XIII-XIV век, когато широко разпростарнение получило основаното от св. Григорий Палама религиозно течение исихазъм. Неговите последователи търсели за себе си уединени и тихи места. По тази причина ридът Тупанец с неговите пещери и каменни навеси предоставял отлични условия за това. След време върху площадката пред входа на пещерата е бил построен храма, а на десния бряг на реката, на равен и слънчев терен, манастирските жилищни и стопански сгради. Храмът-параклис, построен високо в скалите, бил ситуиран извън периметъра на манастирския комплекс и престанал да бъде структураформиращото ядро. Но до ден днешен е манастирския храм, до който се стига по дървен мост над река Нишава, стръмна пътека и каменни стъпала. Това е и най-оригиналното в Разбоишкия манастир. През Турското робство славата на манастира дошла от някой си Иоан (Йовчо) Тотю, стара издънка от рода на войводата Филип Тотю. Крамоли с турците го накарали да се изсели и скрие чак тук, в гънките на Балкана - Годечко. Той въртял хайдушката сабя над 25 години. На някои от четите сам бил войвода. Взел и участие в Първата Българска легия на Г. С. Раковски в Белград, където се сприятелил с Матей Преображенски (Миткалото) и по-късно го довежда в манастира. Поради неволно извършен грях, който го хвърлил в дълбок смут (убил по невнимание малко турче) Иоан се отказал от хайдутлука и станал монах в Разбоишкия манастир, където обаче започнал да произвежда барут. Черното монашеско расо не било пречка под него да крие два заредени пищова (за всеки случай). Околните гъсти гори от леска, от която след съответната обработка се получавала една от барутните съставки с високо качество, били в изобилие. Иоан си имал помощник - монах Исай от близкия Годеч. Той също бил посветен в тайните на барутопроизводството и под черното расо също криел чифте пищови. Около 1863-1864 г. Иоан, който не бил забравен от турците, като техен върл душманин, бил обграден от турска потеря край манастира и убит. Съгласно направеното завещание, изповядано пред Исай, Иоан бил погребан под пътеката, водеща към храма - параклис да минават българите върху него и така да изплати греха си, че не е избил още турци-поганци. Престарелият Исай загинал 5 години по-късно през 1869 година от собствения си барут, който по невнимание възпламенил. Взривът унищожил почти всичко и освен надписът "Мартъ 1861 год. Исая" написан от Исай над входната врата на магерницата останала и славата на "старите разбойници" хайдути и четници в черни раса и с пищови на кръста, които обитавали манастира и живеели с вярата, че ще възкръсне свободата на стара България. Благодарение на приписките, оставени на белите полета на предимно руските богослужебни книги от манастирската библиотека, научаваме имената и на други монаси, обитавали този първоначално мъжки манастир. От 1944 година манастирът вече е женски. Храмът "Въведение Богородично" е еднокорабен, едноапсиден и полуцилиндрично засводен. Състои се от две помещения - наос и олтар. Строен е без притвор. Сега съществуващите нартекс и екзонартекс са пристроени през 1950 година при обновяването на храма. От тогава са циментовото стълбище и металната врата-решетка. Почти нищо не е останало от богатите стенописи на храма, просъществували до към 1941 година. През 1925 година манастирът е бил посетен от виден български изкуствовед, който тогава свидетелства за изцяло запазена стара живопис. За да се прихване новата хоросанова мазилка към изографисаните образи и сцени, "майсторите" буквално са ги изкопавали и драскали с с стоманени длета. Това ясно личи от разкритите под сегашната мазилка стенописи по западната и северната стена на наоса и олтарната апсида. Това деяние за обновяване на храма чрез унищожаване на оцелялата 5 века живопис, буди истинско недоумение. Защо е трябвало това богатство, дошло от вековете, да бъде заличено с ефективност, на която биха завидели дори и неколкократните унищожители на манастира - турците? За съжаление подобни "обновления" не са рядкост и на други места в нашия край. Оцелелите стенописи са от XVI-XVII век. Дълбоко изразителните образи от оцелелите сцени, изписани свободно и изящно с наситен колорит, сякаш оживяват при залеза на слънцето. Разположените върху поляната на десния бряг на река Нишава жилищни сгради са от чардачен тип, като някои от тях се използват и за стопански цели.

Чудесен ден беше, благодаря на всички!