Когато през октомври 2019 отидохме на освещаването на параклиса на връх Петровски кръст в Чепън планина, достъпът до гр. Драгоман беше много труден и бавен, защото се строеше магистралата. Към днешна дата се оказа, че от магистрала "Европа" са построени цели 17 км! От Драгоман до границата пътуването е мъчително, трябват здрави нерви и здрава кола. Придвижването е в облаци прахоляк по най-вече неравен терен и става бавно.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
До храм "Св. Никола" се стига, ако преди да влезете в същинската част на село Калотина завиете веднага вляво след моста. По лош черен път между къщи и всичко струпано край тях ще стигнете под църковния двор. При нашето посещение беше отключено. Цялата махала е доста неугледно място, като дворът на храма е оставен на произвола на времето.
Фондация Балканско Наследство Balkan Heritage Foundation е основана през 2008 година. Има чудесен сайт, който можете да разгледате, за да видите дейността й. Особен интерес за фондацията представляват храмовете от национално значение, но в окаяно състояние. Следва синтез на лекцията:
"Храмът е известен, проучван е повече от 100 години. През 2020 отбелязахме 100 години от въвеждането в научното обръщение на паметника от Андрей Грабар. Храмът е изключително ценен източник на информация за историята на региона и на историята на полуострова през късното Средновековие XIV – XVII век. „Св. Никола“ е малка, едноапсидна, еднокорабна църква, има нартекс, няма запазен свод. Покривът й е ремонтиран и пази храма от валежи. Намира се на десния бряг на река Нишава. Село Калотина е на Via Diagonalis - важна пътна артерия. Обявена за природна старина през 1927. Няма статут на културна ценност от национално значение, а само на археологическа ценност. Ако получи необходимия статут, може и да получи финансиране за консервация и реставрация. Ктиторската композиция е най-известния стенопис от Калотина. Изображението е от времето на Второто българско царство. За проучването са използвани богатата палитра от недеструктивни методи, а труд е положил голям международен екип от научни работници. Направени са геодезично и геофизично заснемане, ортофотография, преглед на артефакти, обходи и други. Доказани са по-ранни, синхронни и по-късни сгради, църквата не е била сама, а е била част от архитектурна среда. Строителните периоди са по-различни от известното до момента. Оригиналният храм е изграден най-вероятно през XIV век, веднъж със своя наос и нартекс, който нартекс е бил преизграден скоро след това по незнайна причина. Въпросът е отворен. Ктиторската композиция е изпълнена след преустройството. Това показва, че времето на преустройството не е било много след първоначалното му изграждане. В началото на XX век е имало сериозни преустройства. Двата пласта стенописи също поставят много въпроси – какво е наложило преизписването? Един от датираните графитни надписи е прецизиран: „6951 година в 24 ден на месец юли Радослав Дометианов, родом от Сребреница, написа това“ – годината и месеца не са случайни, наверечието на кръстоносния поход на Януш Хунияди. Всички надписи в църквата са кирилски. Изображенията, които напомнят кръстонсци са поне 6. Във видеото ще видите и ще чуете още много интересна информация. Стенописите са били в почти същото състояние и по времето на Андрей Грабар, който ги е заснел преди 100 години. Най-големи щети са нанесли хора, опитали се да ги почистят. Църквата в Станичане, на територията на Сърбия, е най-близкият аналог на храма „Св. Николай“ в Калотина."
Недалеч от Драгоман, в склоновете на Чепън планина, по-близо до пътя към Петрохан, отколкото до гореспоменатата магистрала "Европа", се намира село Мало Малово. На около 2 км от селото са останките от манастира "Св. Николай", като най-запазената част от него е храма. Целият манастирски комплекс и оброка над него, който ще ви се яви като пътеводител, когато излезете от гората, са пострадали безвъзвратно от "варварска инвазия в лицето на иманярите" (цитат от сайта svetimesta.com.
До Маломаловския манастир се стига пеша или с високопроходим автомобил. В селото има една полянка с дълго корито за напояване на добитъка (но чешмата е пресъхнала). Покрай нея посока право нагоре започва черния път към манастира. Няколко минутки по-късно вдясно ще видите селската черква "Св. Троица" с удивителна камбанария - предполагам, че е наложена от същите обстоятелства - грабежи и кощунства. Самоделното устройство за призив на миряните е направено от нещо като диск, със заварена на него подкова, която служи за окачването му. Всъщност там е и гробището на селото, но това да не ви притеснява, храмът е чудесен, своего рода уникален. Заповядайте в него да оставите някоя паричка. Пък дано види и по-добри дни.
Камбанарията |
Табла от иконостаса |
Следва изкачване през гората. Когато се просветли пред вас, ще видите оброка "Св. Никола", който е със забележителни размери. Бил е потрошен и нахвърлян по земята, но е възстановен. Залепените части са като белези...
Оборкът в подножието на Попов връх |
Следва спускане по пътечка между дървета и храсти, съвсем кратичко е. И ще стигнете до манастира "Св. Николай".
Най-пълното описание на манастира и историята му намерих в сайта свети места. Текстът не е кратък, но е интересен.
Смята се, че е манастирът е построен между XIV - XVI век, стенописите му също са от това време. С решение от 1973 г. на Комитета за култура храмът в манастира „Св. Николай Мирликийски - Чудотворец" е обявен за национален паметник на културата с художествено значение. След този акт, манастирът е изоставен и след векове съществуване, през 1990 г. престъпници, въоръжени със съвременна техника, събарят северозападния ъгъл на храма и буквално прекопават целия наос, а в олтара правят изкоп с дълбочина почти два метра.
Останките от жилищните постройки |
Чешмата с бистра и студена вода |
На изпроводяк |
Пътят обратно към селото |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
0 Коментари