Където чинарите съжителстват с палмите

Много любопитно кътче от България, което всеки път ме очарова - околностите на Сандански. Бяхме на гости, не на поход, затова разказът ми ще е съвсем кратичък.

В село Лешница ни посрещна този хубавец.

Дъждът се сменяше с жегата, която местните жители очакват трайно да се настани при тях в следващите дни.

Търсено място за разходки и прохлада е местността "Попина лъка". Излизането от Сандански е драматично в момента заради ремонтите. Усилието си заслужава. На поляната в центъра на местността има параклис. Съвсем малко по-нагоре от него е табелата за водопада на река Санданска Бистрица. Трябва да изминете не повече от двайсетина метра и ще се озовете срещу него. Приятна пътечка води до подножието му, до дивите ягоди :) и много приятни вирчета. Предполагам, че когато е топло има смелчаци, които се къпят в тях.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Водопадът на Попина лъка

Гледката от долната част на пътеката

Гледка от село Склаве към Мелнишките пирамиди

В село Лешница има прекрасна църква с богата градина. Основната забележителност е вековният чинар. В църквата "Св. Марина" започваше венчавка и не успях да снимам вътре.

Съжителството на палми и чинари

Тази богомолка пък ни изпрати от Лешница :)

Ще допълня разказа от лятото на 2018 година с още впечатления, събрани през зимата на 2019 година, която до вчера приличаше на пролет.
Стигнах до село Влахи! Отдавна исках да отида там. От гр. Кресна има табела, според която селото е на 9 км. Пътят е с дупки, а след това интересно място става черен.

В селото изглежда живее само овчаря. Там се развъждат каракачански овце, чакаха някои да раждат на поляната всеки момент. Също обаче и каракачански кучета. Останахме с интересното впечатление, че хора не са добре дошли. Овчарят не прави нищо, за да спре кучетата, които бяха поне 8, и си вършат работата. Благодарение на един младеж минахме покрай стадото и стигнахме до църквата.

Желанието ни обаче да отидем до центъра бе осуетено от изскочилите отново кучета. Отново с чужда помощ преминахме по обратния път и така приключи престоя в това иначе симпатично място. Чудно ми е през лятото как се справят с безопасността и спокойствието на децата, които ходят в Центъра за диви животни.

Каракачанските овце

Една от черквите в село Влахи - "Рождество Богородично"

Следващото ново място за мен бе пътеката към черквата "Св. Йоан Рилски", по пътя за Попина лъка. Ако спрете на паркинга на хотел "Апостолите" и погледнете нагоре, ще го видите. Пътеката започва на около километър след хотела. Има табели от дясната страна на пътя край нещо като кариера. Разходката по пътеката е около 30 минути.

Параклис "Св. Йоан Рилски" в Пирин планина

Според местните в тази пещера известно време е живял св. Йоан Рилски, преди да се отправи към Рила.

Откривателството ни продължи към равнината и по-точно към античния град Хераклея Синтика. Попаднахме на много добър гид - компетентен и с чувство за хумор. Съвсем не на шега обаче ни каза, че след около 100 години ще бъдат разкрити 10% от античния град.

В момента ето какво се вижда: