Епир, Гърция - Арта, Йоанина и Амвракийския залив

В средата на месец ноември 2019 год. преживях няколко много наситени с работа и емоции дни в Гърция. Ще ви покажа и разкажа за съвсем малка част от тях.

Става дума за Епир - градовете Арта, Превеза и Йоанина, също и за Амвракийския залив, от който не ми се тръгваше. Покрай работата се сприятелих с топли и сърдечни хора, с които с радост ще се видим отново.

Моля, ако сред читателите има хора, които имат впечатления от района, нека пишат. Виждам в някои форуми, че и тази част на Гърция няма загадки за българите. За мен беше новост :) За кратко време преди много векове тези земи са били част от България.

Най-известната забележителност на гр. Арта - мостът

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас! Ако сте орнитолог, запишете се за нашия бюлетин, за да ви изестим за програма в Епир за наблюдение на птици.

Пристанището на Превеза

Къщичките в центъра на Превеза

Нашият капитан

Тази година ми тръгна по вода (морска) още от пролетта. Открих сезона в началото на април и го закрих през ноември. С цитруси и маслинови дръвчета. Повозих се няколко пъти на корабчета и лодки. Малките доста стари плавателни съдове са единственото средство да се достигне до острова в езерото на град Йоанина (Янина). Великолен град и приказен остров, където всяко камъче има своята естетика. За съжаление точно този ден времето беше мрачно и валеше дъжд. До острова се стига за десетина минути.

В двора на къщата-музей на Али Паша

Гръцко семейство, което радва туристите със сувенири за спомен. Мъжът майстори, жената продава. Много усмихнати и симпатични хора.

Хълмът, скрит в облаците

Маслини на тъмно

Едната вечер ни закараха да вечеряме някъде извън Арта. Без да видим в тъмното, се оказа, че сме били на остров Коронизия в Амвракийския залив. По-надолу ще видите снимки на острова по светло. Не проумявам как минават автобуси спокойно по този път почти на нивото на морското равнище, леко преграден с камъни.

Ресторантът на Димо, където храната е проста и невероятно вкусна

За малко пак ви пренасям в Арта.

"Св. Богородица Утешителка" в гр. Арта. Силно впечатляващ и много добре запазен храм.

Имах шанса да се отправя към остров Коронизия и сама. Ето по този път.

Успях да хвана залеза.

Ресторантът на Димо преди да се стъмни

Амвракийският залив е природен парк. В него ври и кипи от живот. Има огромно богатство от риби и птици.

Както вече стана ясно, морските продукти са винаги пресни, много разнообразни и Димо с удоволствие ще ви ги сготви и поднесе. На мен ми отвори хладилника чекмедже по чекмедже и ме пита от кое искам и колко :)

Циклами по изгрев

Ето го и изгрева

Поседях половин час край морето, колкото да установя, че е идеално за къпане, но аз нямам за кога да стоя повече там :( Минахме покрай чудни плажчета. На картата се вижда още един остров, колкото и невъзможно да звучи - още по-малък. Там са гробищата.

Гледката от ресторанта

Една културна забележителност в Коронизия е църквата. Това е кладенецът пред нея. Историята е чудна и накратко гласи, че св. Онуфрий от Коронизия е казал къде ще има вода за пиене и са изкопали този кладенец. Така островитяните са се сдобили със сладка вода, която допреди това са пренасяли отдалеч. Браздите по кладенеца са от въжетата, с които са спускали съдовете вътре.

Милият отец Георгиос, който специално позира. Взехме го от тях и той отключи храма с един огромен ключ.

На сбогуване с острова

На път за вкъщи нямаше как да не се отбия в Мецово. Вече се бях запознала с един човек от там, който вече не живее в Мецово. Беше толкова запленяващ, така че родното му място нямаше как да е обикновено. Не е обикновено Мецово, уверих се. Хареса ми въпреки търговската си част, където в магазините няма цени. Селището е с планински характерен облик, чисто и красиво. Оказа се ски-курорт. В подножието му се намира манастирът "Св. Николай", по името на св. Николай - светец от Мецово. Продават много вкусен мед, също и сапун тяхно производство, имаше и ликьори и вино, но техните вкусови качества не ги пробвах лично.

Щандът с манастирските продукти

В центъра на Мецово

Докоснах се до прекрасна част на Гърция. Запознах се с чудесни хора. Много съм благодарна и се радвам, че ще направим всичко възможно това да е била само първата ни среща.

Честит празник на имениците! Радвай се, Саво пребогати!

Всички публикации за морета и реки.