По Ликийския път

Дори заклетите почитатели на българската природа понякога вятърът ги отвява извън пределите на страната. Възхищавах се на снимките от Ликийския път още от първото организирано пътешествие по него от Байкария и се записах за част първа от общо три.

Източник

Малко информация: Ликия е историческото име на полуострова Теке, който се намира на Средизомноморското крайбрежие в Турция. От хълмовете се открива чудна гледка към сините морски води в приказни заливи. Много е фотогенично, както казва Тони от Байкария. Растенията в първата част са най-различни: борови гори, маслинови насаждения, изобилие от цветя, портокали и лимони в населените части. В ниското има безброй оранжерии. Ходи се по всякакъв терен - горист, открит, каменист, дори и по шосе. Идеята, че се движите успоредно на морето, може да ви подлъже, че няма денивелация. Не е точно така. За ликийците и тяхната богата история не мога много да пиша, защото историята не ми е сила. Били са богати хора, земите им през вековете са претърпели много нашествия. По времето, в което Ликия е била част от Римската империя са развити много селища и пристанища, като са ги свързали с павирани пътища. По-нататък ще видите част от тях. Районът е претърпял няколко много силни земетресения, които са променили съществено облика му.

Ликийския път е маркиран в този му вид за пешеходен туризъм през 1999 година от англичанката Кейт Клоу. Маркировката е доста добра, като съществува и много интересната забранителна маркировка - червени хиксове за неправилна посока. Впрочем много полезни. Или някакъв вид препятствие на грешната пътека. Общата дължина на пътя е 540 км. Започва от Олудениз и завършва близо до Анталия.

Ето това беше началната програма. Изпълването й със съдържание и хиляди снимки на 20 човека зашеметени от красотата имат друго звучене :)

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Предстои да публикуваме дати за Коница и Йоанина с посещение манастира на св. Паисий Светогорец (Стомиу, или познат също като Стомио) - запишете се за бюлетина :)

ПРОГРАМА

Ден 0. (5.04). Отпътуване от София.

Ден 1. (6.04). Самолет от Истанбул до Даламан и трансфер с микробус до Олудениз. Настаняване в малък хотел.

Ден 2. (7.04). Преход от Олудениз (Синята лагуна) до Фаралия. Преминаваме по склоновете на планината Баба Даг и “Залива на пеперудите”. Настаняване във Фаралия.

Ден 3. (8.04). Преход от Фаралия до Кабак. В по-голямата си част маршрута се движи в непосредствена близост до морския бряг, като в последната част се изкачва до Кабак, разположено на 300 м.н.в. Продължителност на прехода около 7 часа.

Ден 4. (9.04). Преход от Кабак до Гей. Този ден продължаваме с ходене сред красиви гори край морето. Минаваме през изолирания, но чудесен плаж Дженет, след което по стръмна пътека се връщаме отново във високата част на планината. Продължителност около 6 часа.

Ден 5. (10.04). Преход от Гей до Гявураглъ. От Гей продължаваме към живописно разположеното селце Бел. Движим се по горски път, а отдясно се откриват чудесни гледки към морето. След Бел започваме спускане по камениста пътека и достигаме вилното селище Гявураглъ. Оттам с трансфер се отправяме към мястото за настаняване за следващите две вечери - Патара. При достатъчно време и желание по път можем да посетим светилището Летуун. Продължителността на прехода е около 6 - 7 часа.

Ден 6. (11.04). Този ден е малко по-различен от предишния. Наричаме го свободен. Тези, които имат желание ще могат да посетят археологическите обекти Ксантос и Патара, а пък който иска ще може да се разходи из дюните и плажната ивица на Патара - известна, като една от най-дългите по турските брегове.

Ден 7. (12.04). В последният ден предвиден за преходи ще преминем разстоянието от Патара до Калкан, преминавайки през живописния Ялъ Борун. Последната вечер прекарваме в курортното градче Калкан.

Ден 8. (13.04). Трансфер до Даламан и полет до Истанбул. Пътуване до София.

Дни 0 и 1 всъщност са един ден, защото в автобуса и на летището не може много да се спи. Това не ни попречи целия следобед да разглеждаме Фетие, до където се върнахме от Олудениз с маршрутка. Леко ръмеше, но все пак е пролет. Идеално време за тази географска ширина няма, защото ако не вали е много, много топло. Вътрешният транспорт в Турция е евтин. И самолетните билети не са скъпи. Започнахме с "ох" и "ах" при вида на смокините, портокалите, ароматния жасмин и също на скалните гробници над Фетие. Най-голямата гробница е на Аминтас.

Гробниците в гр. Фетие

Най-открояващата се гробница е тази на Аминтас от 4 век пр. Хр.

Котета навсякъде

Също и цитруси

Както и гробници

Доста маслини

И жасмин

Плетени дръвчета

И многостайна къща за птици

Върнахме се в Олудениз и отидохме до Синята лагуна. Природен парк, за който се плащат 7 лири вход. Прекрасни алеи, край тях санитарни възели, съблекални, душове. Почти като у нас :) . Самата лагуна е много красива и много обширна. Морската вода беше топла - тогава и само тогава. На следващите плажове някои хора се къпаха, но аз не. Последва смях със съдържателя на нашия хотел, който беше развил до съвършенство умението си да прави комплименти на дамите с цел да отклони недоволството от куп неработещи неща в стаите. На сутринта гледката бяха парапланерите в небето, които ставаха все повече и повече. Над Олудениз има много популярна площадка за практикуването на този спорт.

Ден 2. В неделното утро потеглихме по пътеката. Яваш яваш, защото морето и лагуната бяха под нас и трябваше да бъдат снимани за спомен, за Фейсбук, може би Инстаграм и прочие. Само да вметна, че навсякъде, където имаше възможност да се пие кафе, то бе пито. Или чай. Много скатава нашата група, но явно тази зараза обхваща всички по пътя. На мен ми хареса сока от нар. Турците на малко места продават алкохол, което е хубаво.Там, където се продава е скъп.

По пътя има махалички и селца, където непременно има с какво да се подкрепите.

Стигнахме до Фаралия. Настанихме се комплекса от двете страни на пътя и поехме към залива на пеперудите, който видяхме само от високо. Приказен плаж, до който се стига само по вода. Завидяхме на няколкото човека долу, снимахме орхидеите, нас си, плажа, скалите, никой не падна в пропастта и се прибрахме. Стопаните бяха направили прекрасна романтична трапеза. Умеят да посрещат хора и то как!

Утрото беше облачно с преобладаващи парапланери над главите ни

Началото на Ликийския път

Синята лагуна отвисоко

От още по-високо

Тук и мен ме снимаха. С извинение, че ви преча на гледката

Така се правят гюзлемета

Инженерно съоръжение - чучур

Поредното място за пиене на кафе

Наближаваме

Настаняваме се

Оставяме багажа

И слизаме по пътеката, за да видим отгоре залива на пеперудите

Много е красиво!

Маркировка

Закуската

Ден 3 Втория ден от Фаралия до Кабак гледките продължиха да ме стъписват. В Кабак спахме в The Olive Garden. За първи път в живота ми видях infinity pool. Вечерята беше идеална. Кабак е било и още пази духа на хипарско място. Много е стръмно. Най-тежката част от прехода за деня беше слизането и връщането до плажа :) Надвиснаха облаци и през нощта се разрази гръмотевична буря и валя изобилно дъжд. Също и в обувките ни. Но се оправихме. Бунгалата протекоха - през вратите и прозорците. Токът спря и докато бяхме там не дойде. Което не попречи на домакините да ни сервират прекрасна закуска. Изтеглихме се в лек дъжд, пак слезнахме до плажа, уж малко да намали, но не намаля. И поехме нагоре по баира.

Плажът на Кабак

Ден 4 - Излизането от Кабак и хипарските му места под дъжда. Отидохме в село Гей. Водачът ни Иван ни заведе до една поляна с цветя до селото за фотосесия. Натъкнах се на една костенурка. Вечерта се играха хора.

Ден 5 - Ама как ни валя. Цялото спускане към Карадере, което и в сухо време би било изпитание, го направихме в силен дъжд. Добре че камъните не се пързаляха. На едно заслонче край пътя, където чакахме автобуса си направихме снимка "Клетниците" и преодоляхме следващите 20 км с автобус. Защото там са оранжериите и няма голямо очарование от ходене пеш. Стигнахме в Патара, където изпрах всичко и открих, че въпреки слънцето съхненето е проблем. Направихме това, което най-добре правим, а именно - навечеряхме се.

Тази табела, гледана от далеч, много прилича на последната табела на Ком-Емине

Забранителна маркировка

Много, много стара маслина

Още един райски залив

Снимки от дъждовните часове нямам :)

Ден 6 - Свободният ден беше супер пълен и интересен. Никога не бях посещавала забележителност след забележителност организирано с автобус. Максималистите от групата вече се бяха примирили, че все нещо ще отпадне, но нищо не отпадна. Най-напред отидохме до светилището Летуун. След това до древния град Ксантос. За голям кеф и на каньона Сакликент. Върнаха ни в Патара и се оказа, че най-много имаме да гледаме точно там. След това стигнахме до безкрайния му плаж. Красота невиждана. Междувременно хапнахме в местно заведение, където се влиза бос. Съдържателката веднага ни качи във Фейсбук. А от магазинчето за сувенири срещу нея напазарувахме добре подаръци за вкъщи на цени извън сезона. Както се уверих после, много добре сме направили да пазаруваме там.

Летуун е светилището на богинята Летуун и нейните близнаци Аполон и Артемида. Целият археологически комплекс е разкрит по време на разкопки от 1962 година. Легендата гласи, че когато Лето пристигнала с децата си на мястото на светилището, за да утолят жаждата си, местните се възпротивили и тя ги превърнала в жаби. До днес има жаби там и огласяват светилището.

Лето (на старогръцки: Λητώ) в древногръцката митология е дъщеря на титаните Койос и Феба (Луна) и сестра на Астерия (Звезда). По всяка вероятност култът към Лето е с малоазиатски произход и името ѝ има малоазиатски корени -от "lada" -майка, жена. Лето е представена като мила и кротка жена и майка. Тя е олицетворение на майчинската любов, предаността към децата си и самоотвержеността за защитата им.

Зевс е баща на нейните близнаци - Аполон и Артемида (в съответствие в Римската митология Диана). Разбирайки, че Лето е бременна от мъжа ѝ, ревнивата Хера побесняла. Забранила на Лето да роди на континент, на остров в морето или на което и да е друго място под слънцето. Опасявайки се от гнева на Хера, никой не искал да приюти Лето. След дълго скитане, тя намерила Делос - плаващ остров, който не бил нито континент, нито остров. Лето обещала богатство и слава на острова, което ще дойде от богомолците, който ще почитат бога, който тя ще роди. Островът бил заобиколен от делфини. В знак на признателност по-късно този остров бил покровителстван от Аполон. Забележително е, че Лето родила първо Артемида, по-големия близнак. За раждането на Аполон се мъчила девет дни и нощи според Омир, а около нея стояли богините Темида, Рея, Диона и др. Злобната Хера умишлено задържала дъщеря си, богинята на раждането Илифия, за да не може Лето да роди Аполон. Вече родената Артемида помогнала той да се появи на бял свят. Според друга версия Артемида се родила един ден по-рано от Аполон на остров и после помогнала на майка си да прекоси морето, за да стигне до Делос, където се родил брат ѝ - Аполон. Децата ѝ, я обожавали и отмъщавали на всеки, който я оскърби - Питон, който се опитал да я изнасили, докато била бременна и Ниоба, която се хвалила със своето превъзходство, защото имала 14 деца, а Лето само две. Артемида и Аполон убили всички тях с отровни стрели, а покрусената Ниоба се хвърлила от скала и загинала.

Лето, Артемида и Аполон били винаги единни в действията си и често се опълчвали на боговете от старото поколение. Заедно помагали на троянците по време на Троянската война.

Източник: Уикипедия

Амфитеатъра на Летуун, изграден в скалите около 2 века пр. Хр.

Маслиновите дръвчета там са на достолепна възраст

Общ план на светилището

Раннохристиянската базилика е посторена около 5 век и е просъществувала до 7 век след което цялото светилище е изоставено

За изграждането на базиликата са използвани камъни от храмовете на древногръцките богове


Най-известната мозайка от светилището, чийто оригинал се съхранява в музей

Следващата ни спирка беше древния град Ксантос.

Снимката е от Hello Fethiye

Снимката е от MG Yachting

Моите снимки от Ксантос са станали сини. Ето само няколко, които са за показване:

Търговската улица. От двете й страни са били разположени магазини.

Мъжете на Ксантос на два пъти са извършвали масово убийство на жени, деца и роби преди да се впуснат в битка с нашествениците - персийци и римляни. В статията, към която дадох линк пише, че императора Брутус до такава степен е бил изумен от ликийците, че е дал награда за всеки един спасен.

Третата спирка за деня беше Каньонът Сакликент.

Много дъждове валяха, както стана ясно и водите на пълноводната река бяха плътно сиви, ако има такъв цвят.

Каньонът Сакликент

През лятото туристическата атракция е ходенето по този начин в каньона. Снимката явно е стара, защото вече е задължително влизането с каска.

Някак и кича там изглежда очарователно

Забавна композиция, снимана от автобуса

Върнахме се в Патара, хапнахме и си купихме сувенири.

Поехме по пътя към древния град

Емблемата на Патара - арката

Камъни, приготвени за връщане по местата им

Входът към главната улица на Патара


И самата тя

Още запазена археология в Патара

Много е красива Патара, родното място на Св. Николай.

След древния град стигнахме до плажа - 20 км плажна ивица, не й се вижда края. Защитена заради обитаващите я костенурки. Изключителна красота и спокойствие. Дюни, зеленина, история, пясък - има всичко. Хотели няма и това е прекрасно.

Плажът на костенурките - не му се вижда края

Жалък опит за селфи :)

Беше дълъг ден и завърши така:

Ден 7 - През доста бодли и трънаци се придвижихме до Калкан. Изненадахме го в гръб. Калкан беше най-голямото населено място, в което нощувахме. Очарователно градче с прекрасен център и магазинчета за всичко. Групата се отдаде на шопинг и пиене на бира. На мен ми дойде идеята да отида до град Демре/Мира, който се намира на час и половина с автобус в източна посока. Всъщност той бе крайната точка за втора група, която започва от Калкан. Моята група ми каза, че като ходим догодина на втора част така или иначе ще видим Демре/Мира, но наличието на почти цял свободен ден ме мотивира да отида. Турците са прекрасни хора. Въпреки езиковата бариера те са услужливи, отзивчиви, коректни и абсолютни професионалисти.

Над Патара

Аквадукт

Аквадукта отново

Град Калкан

Из уличките на Калкан

Ден 8 - моето самостоятелно ходене до Демре/Мира с начален час рано сутринта. Идеален път, следващ крайбрежието, само няколко души в голям автобус, трима от които французи, пейзажи като картички, но с които свикнах последната седмица. Спирка на автогарата в Каш. За друг пък остана Каш. В Демре хората още не се бяха събудили. Има няколко табели за Мира, градът в скалите. Отправих се към него пеша по празно шосе край добре познатите ми вече оранжерии. Около 2 км по-късно стигнах. Бях от първите посетители. Направили са лъскави магазини за руснаците с подобаващи за тях цени. Входът е 30 лири. Скалните гробници, амфитеатъра, скулптурите - всичко е запазено и много красиво.

Древният град Мира, в областта Ликия. Откъдето и Мирликийски - св. Николай е служил там.

Още от Мира

Върнах се обратно по шосето и намерих църквата, построена на мястото на гроба на Св. Николай и където е саркофагът му (но не и мощите му) - местното население го представя за Дядо Коледа и християнската история е доста пренебрегната, но им прави чест, че са запазили храма като културно наследство. Минава се строг контрол през скенер и се влиза в прекрасно поддържан парк, в който е храма.