Храм "Св. Димитър" в село Дренково

В рамките на организирано пътуване до Северна Македония с група от 16 човека посетихме храм "Св. Димитър" в село Дренково, област Благоевград. Уговорката ни с отеца беше спазена и благодарение на неговата отзивчивост имахме радостта да посетим един храм, зашеметяващ със своята красота. Ето какво написах след това в група във Фейсбук:

"Храм "Св. Димитър" в село Дренково, Благоевградска област. Поради сериозни неразбории достъп до храма (почти) няма. Благодаря на свещеника, че отвори вратите му за нашата група и единствен полага грижи, според силите си. Външният вид не загатва дори за вътрешното богатство. Храмът е относително запазен, но това няма да е така още дълго. Докато бях там си мислех, че е редно да се носи лична наказателна отговорност от държавните и общински служители, които допускат такива безобразия.

#православенхрам #Дренково #паметникнакултурата #безотговорност #безобразие "

Публикацията има над 400 харесвания и над 80 споделяния.

Много ми хареса един коментар, който ще поставя и тук: "Толкова вяра има в това благолепие!"

Преди да видите снимките от разкошния храм, можете да се запознаете с текста от табелата пред него:

Църква „Свети Димитър“ 1890 с. Дренково

„Св. Димитър“ е възрожденска православна църква в горноджумайското село Дренково (Дреново), България, част от Неврокопската епархия на Българската правослвна църква. Обявена е за паметник на културата. Храмът е построен в 1890 година в Марковска махала. В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна псевдобазилика с двускатен покрив със скосен гибел. Отвън храмът е декориран с каменни релефи, псевдоконструктивни ниши над вратите и прозорците и конхално изпъкнал корниз. Корабите в интериора са разделени с два реда дървени колони, като средният кораб е по-висок.

Интериорът е от 1893-1896 година, дело на банския художник Михалко Голев. Ценни са таваните, стенописите, иконостасът, владишкият трон, амвонът, проскинитарият и парапета на женската църква (сиреч балкона).

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Амвонът в храма

Част от иконостаса с част от тавана

Михалко Голев

Роден е в Банско, ученик на Димитър Т. Молеров. Сред най-ранните му творби е една икона от църквата „Св. Димитър" в Кюстендил — „Осезание Томино". Върху нея има надпис, който гласи: „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба". Негови стенописи се намират в църквата „Св. Архангел Михаил" в с. Лешко — ктиторски текст над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889." В тях е вложена богата фантазия, някои са изпълнени крайно наивно, но този примитивизъм се налага с подсилената си графичност, смесена с живопис. В нартекса сюжетите са с нравствено-битово съдържание, в които са изобразени жената-магъосница, блудница, седмоглавото чудовище от Апокалипсиса, и др. Негови са и стенописите от 1889 г. в църквата „Св. Димитър" в с. Марулево, строена през 1860 г. Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.". Той работи в Санданско, Петричко, Благоевградско, в много случаи в колектив от образописци. С Димитър Т. Сирлещов и Костадин Марунчев той живописва църквата „Света Богородица" в с. Стоимирово. Надписът гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30." През 1909 г. Михалко работи стенописите в църквата „Св. Димитър" в с. Палатово. От него са запазени много рисунки с туш и акварел, които той правел върху стари сметководни тефтери. В един такъв тефтер днес са запазени 30 листа с размери 23/39 см. Между рисунките интерес представлява една скица за икона „Влизането в Йерусалим". Под нея четем текст: „1868 Михалко Голев." По тези рисунки той е отбелязал с думи цветовете на облеклата, предметите и архитектурните обеми. Тези бележки са ценна информация, чрез която ние днес узнаваме наименованията на багрилата, с които са работили банските зографи — гюлбахар, хачик сулф, куна, турунджи, сино, сиво, пембе, мораво, жато, омра, чисто бело и др. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и различни библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Т. Сирлещов. Последният учи при майстора иконопис. Той купува една от тетрадките и по-късно оставя бележка: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20." В тази тетрадка Димитър Т. Сирлещов рисува предимно свои композиции на икони. Михалко Голев умира в Банско. от Виртуална енциклопедия на българската иконография

Елемент от подовата настилка

Разкошен полюлей

Стенен часовник, който никога няма да показва друг час - нарисуван е

Женското отделение - балконът

Иконата на храмовия светец на иконостаса

И ако всичко дотук ви се струва прекалено хубаво, за да бъде скрито от хорските очи, или скандално, че се уврежда (липсват прозорци, влагата от земята върви по стените, част от стенописите са увредени), имам и друга история за вас. В същото село, на 15 минути пеша, се намират гробищата, където има средновековен храм в отчайващо състояние. Ето го и него.

Снимки от средновековния храм в село Дренково

През късната античност (IV-VI в. сл.Хр.) по долината на река Дренковска е минавал един от пътищата свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Може би този път е бил важна пътна артерия свързваща селищата от поречието на Струма с големия административен център Пауталия (дн. Кюстендил). Потвърждение за това дава квадратната сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла, намираща се южно от Дренково. Отбранителното съоръжение е било свързано с охраната на пътя, от археологическите проучвания е установено, че то е използвано и през средновковието (IX-X в.). Днес сградата е почти изцяло реставрирана, като е превърната в обект за културно-исторически туризъм. В землището на Дренково са открити и останки от селище, датирано също от късната античност.
Доказателство за средновековния живот на селото е старата църква в гробищата.За жалост този твърде интересен в архитектурно и художествено отношение паметник е напълно занемарен и се руши безпощадно! - от сайта свети места

Ето го и "туристическият обект" - античната крепост:

При една добра организация на местните управници, малко предприемачески дух и съвсем не много пари в Дренково туристите могат да изкарат поне половин ден. Нас обаче ни попитаха как сме объркали пътя, че сме влезли в селото.

Споделете вашите впечатления в коментарите.