Манастир "Св. първомъченик и архидякон Стефан", гр. Сапарева баня

Днес ще ви разкажа за един манастир в полите на Рила планина, "Св. първомъченик и архидякон Стефан", както и за един храм, който отдавна исках да посетя - "Св. Спас"/"Възнесение Господне" в землището на село Червен брег.

Изглед от пътеката за манастира към връх Мальовица

Посетих Сапаревобанския манастир на храмовия му празник. Достигането до него е възможно пеша или с високопроходим автомобил. Изходен пункт са гробищата на кв. "Гюргево". Изкачването пеш е около час. Особено в началото има гъста мрежа от пътеки и пътища, можете да си изберете подходящите за вас като стръмнина и с по-малко кал. Преодолява се денивелация около 300 м. До манастира има параклис "Св. Стилиян Пафлагонийски", където е аязмото. Водата, казват, е лековита за очите. В момента едва капе.

Местното население се беше стекло целокупно на манастира. След отслужените петохлебие и водосвет, отец Серафим покани миряните на предстоящите служби в близкия район, както и ги призова да следят кога ще е освещаването на манастирския храм.

Входът на манастира "Св. първомъченик и архидякон Стефан"

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Предстои освещаване на храма след обновлението му

Елемент от каменна конструкция. Колоните от нея са пренесени в двора на храма "Св. Николай" в Сапарева баня

Параклисът "Св. Стилиян Пафлагонийски"

Аязмото до параклиса

Манастирът е разположен на десния бряг на река Джерман на рида Джуганица. Основан е по време на Втората българска държава. Съществува отпреди турското поробване. Функционира и по време на турското робство, когато е опожаряван няколко пъти. Монашеското братство достига 30 човека, а обителта е била не само център на хайдутството, но и център на книжовна дейност, ръководена от Рилския манастир. Възобновен е през 1924 година от дядо поп Теодоси Младжов. За възобновители се сочат и дупнишкото семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. Иконите са поставени по времето на Екзарх Стефан 1927 година. (от сапаревабаня.инфо - със съкращения).

След приятното събиране на манастира се върнахме в Сапарева баня.

В центъра на града са храмовете "Св. Николай" и "Св. 40 мъченици".

Храм "Св. Николай" гр. Сапарева баня

До храм "Св. Спас"/"Възнесение Господне" край съседното с. Червен брег се стига пеш за около 20 минути от края на селото при гробищата. Бях чела статии и гледала репортажи за това наше съкровище. Завареното на място ме съкруши. Малкото останки от стенописи се сипят на снежинки по пода и скоро просто няма да ги има...

Селището, в което е изградена църквата, отдавна е разрушено. Тя не се предава, въпреки човешките усилия да бъде заличена. В нета има достатъчно репортажи за неволите на храма, който е бил построен през XII-XIV век. Както се вижда и на място, малката черква е стъпила на основите на по-стара сграда, изградена също от камък. Става дума за раннохристиянски храм от IV-VI век.

Гледка към Рила. На отиване е зад гърба ви, но на връщане изцяло й се радвате.

Храм "Св. Спас"/"Възнесение Господне"

Храм "Св. Възнесение" в землището на с. Червен брег

Надявам се всички неуредици около тази светиня да бъдат отстранени и да се направи най-доброто за съхранението на "Св. Спас".

Вече разбрахте, че мястото в селото, до което се стига с кола са гробищата. Това, което не казах, е че ще спрете до друга забележителна църква - "Св. Николай". Не се колебайте да влезете в двора и да разгледате поне външните стенописи. Докато ги има.

В с. Червен брег времето е безпощадно, а в комбинация със странни човешки интереси резултатите са видими.