Храм "Св. апостоли Петър и Павел" край село Долни Пасарел и Кокалянски манастир "Св. архангел Михаил"

До манастира "Св. апостоли Петър и Павел" съм ходила два пъти. Първия път от самото село Долни Пасарел, покрай нивите и край реката, а втория път - от отбивката на главния път за Самоков, два километра след селото. Преди години там е имало манастир, но вече е останал само храмът.
Манастир "Свети апостоли Петър и Павел" е на 4 км от село Долни Пасарел - Район „Панчарево" – Столична община. Изграден е на малка тераса над водослива на малко ручейче, течащо по Беларски дол и р. Искър на 780 м. надморска височина.
Възникнал вероятно през XV век първоначално като параклис, след време той се развива в малък манастир. Днес е запазена само манастирската църква, строена или обитавана през втората половина на XIX век. Манастирът е обявен за паметник на културата - ДВ бр. 39/1973г. През 2002 година Националният институт за паметниците на културата го обявява за паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение. Този статут е запазен и до сега.
Храмът се руши. На една от снимките е банковата сметка, по която се приемат дарения.

 

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Манастир "Св. апостоли Петър и Павел" 

Храм "Св. апостоли Петър и Павел" край село Долни Пасарел

Снимките са направени на 7 февруари 2021 година. Повече информация ще откриете в края на статията.

 

Разходката до там може да бъде комбинирана с посещение в Кокалянския манастир "Св. архангел Михаил".

 

Кокалянски манастир "Св. архангел Михаил"

За да отидете до Кокалянския манастир "Св. архангел Михаил" трябва да спрете на моста след Кокаляне (Дяволският мост). Мястото е широко, спира се и се маневрира спокойно. Пътечката е обозначена и за около 30 минути ще стигнете до манастира. Носете си вода, в манастира и по пътеката няма! Докато набирате височина към манастира, от другата страна на пътя ще се открие гледка и към "Св. Николай Летни", сравнително нов храм, очарователен с църковната си утвар, събрана от цяла България, а също и с човека, който ще ви посрещне. Крепостта "Урвич" е най-видимата от пътя София-Самоков. Каменното здание не е достъпно.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Още идеи за разходки близо до София.

 

Още подробности за манастира край Пасарел:

Извадки от книгата "Съкровището на Ревуля" - Никола Янев

"Предполага се, че на мястото на манастира "Св. апостоли Петър и Павел" през IX-X век е съществувал параклис, ползван от войниците на крепостта (Еврейското кале). По-късно, вероятно през Второто българско царство, на същото място възниква манастир. Калето и манастирът са били разрушени от османските нашественици през 1382 г. Едва през 1863 г. манастирът бил възстановен. Майсторите на църквата са от село Тресече, Дебърско. Стенописите са дело на самоковски зографи. На входната врата са изобразени два лъва - символи на възродения български дух. Над тях са светите апостоли Петър и Павел, които държат в ръце изображение на храма. В предверието са ктиторските портрети. Единият е на Васил Иванов - родом от Сопот, който е бил пръв игумен, а другият портрет е заличен. Помни се, че портретът е бил на жена, която с красотата си отклонявала вниманието на черкуващите се и те не се съсредоточавали по време на богослужение. 

Стенописите в храма са съзвучие от красота на цветове и багри. Един от стенописите е особено ценен за краеведението, защото овчарчето, което пасе стадото си около пещерата с младенеца Христос, е облечено с шопска (пасарелска) носия - бели беневреци, менте, с гайтани украсено, везана риза, с калпаче на главата.

Някогашните столетници дядо Петър Томбев и дядо Марко Пенев, които са служели като магери в манастира, разказваха, че при игумена Васил Иванов е идвал Васил Левски. На техните спомени може да се вярва, защото Левски е идвал в съседното село Долни Лозен, където е основал комитет под председателството на поп Димитър Къшов. Знае се, че Левски е основал комитети в София и Самоков. Отиването му от София за Самоков е било възможно само през Пасарел и манастира. Твърде вероятно е двамата съименника - игуменът Василий Иванов и Апостола Васил Иванов, да са се познавали от младежка възраст. 

През 1871 г. манастирът дава убежище на насилствено помохамеданчена девойка от Пасарел. По тази причина през същата година част от манастира бил опожарен. 

манастирът разполагаше с немалък имот. Сигурно неговите земи в миналото са били царски владения. Животновъдното му стопанство наброяваше едно стадо кози, няколко стада овце, над четиридесет крави, пчелин. Нивите се обработваха от населението на околните села. Сега манастирът е в запустение."