Много пъти съм казвала и съм писала тук, че сърцето ми е в Родопите. Днес ще ви разкажа за няколко места в Арденското корито, някои от които познавах, други не.
Каньонът "Горло" например винаги си е бил там, но поради липса на информация не го бях виждала. На метри от пътя Смилян - Могилица, достъпен по почти невидима пътечка край единствената оградена градина, на 50-100 метра след отбивката за къмпинг "Трошачката". (Важно уточнение, не минавайте през градината, пътеката е отстрани.)
Мястото е наречено "къмпинг" за целите на европроект, но реално няма нищо. Един скован навес и две почти паднали тоалетни без врати, с изглед към къмпинга. Реката се разлива бавно и има нещо като плаж. Самият каньон е красиво място, заприлича ми в известна степен на абразивните кладенци по течението на Арда в Източните Родопи.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
 |
| Каньонът "Горло" в Родопите |
До входа на пещерата се стига по стръмна пътека с дължина 800 м, последвана от 190 метални стъпала. Денивелацията от паркинга до входа е 160 м. Вътре в самата пещера има още 280 стъпала. Чудесният водач Данаил ни каза колко тона желязо са вкарани вътре, но не мога да си спомня точно. Към него можете да се обърнете и за посещение на пещера Надарска.
Ухловица е на 3 500 000 хиляди години (само 700 000 години по-стара от Леденика), като последната част от нея вече е напълно суха, тоест, формирането на образувания е спряло. Там се намира и снежно белия варовиков водопад, по който се стича вода само при снеготопене. Тогава има и вода в езерцата. Пещерата е единствената, в която можете да видите дендрити - приличат на корали.
 |
| В пещера Ухловица |
 |
| Още красоти от пещера Ухловица |
Изглед от площадката пред входа на пещерата
Продължаваме. В центъра на село Могилица е голямата лъжица, а в центъра на Горна Арда - голямата вилица.
 |
| Голямата лъжица в с. Могилица |
 |
| Голямата вилица в с. Горна Арда |
На 1,5 км от Горна Арда се намира комплекс "Гераница", а точно до него е и местността "Узунов камък", благоустроено място за отмора и забавления.
Тъй като слезнахме до тях пеша от горната махала, не зная как е пътя до тях, но по това, което видях, за лека кола би било премеждие.
За мечките няма проблеми с настилката. Видяхме къде пият вода. Следите бяха много пресни и ясни. Тук да кажа, че доста ни бяха наплашили с тях. Местните хора казаха, че мечки винаги е имало и ще има. Никога не са нападали хора. Въпросът е да чуят хората, тогава те няма да ги видят и да се уплашат. Тоест, дори в камерна група, когато вдигате шум, не би трябвало да има срещи с тях. Много важно е и да се придържате към туристическите пътеки.
И до зори...
Родопското утро е неземно красиво. Мъгличките са ми толкова любими!
Ето един изгрев, въпреки че преживяването не може да бъде хванато в кадър.
 |
| Изгрев в Родопите |
Пътеки за изворите на Арда има много. Маркировката не навсякъде е добра. Този път се справихме без лутане, за разлика от предишното ми посещение преди десетина години, когато едно чудесно куче трябваше да ни е водач, но ни заби в две дерета и се оправихме сами, но то все пак ни придружи до края.
По нашата пътека повървяхме и по границата. Горе е красиво, зелено, поляните са пълни с цветя и билки. Живописно, спокойно, само за съзерцание и почивка.
 |
| Гробът на магарето си го спомнях от предишното посещение |
И тази част от разходката завърши. Тъй като водната пещера Голубовица все още не е отворена, поради високите води, си измислихме друго приключение, изкачване до новата панорамна площадка под връх Върха (1425 м), над Могилица. Има местни джипове, които могат да ви качат. Ние отидохме пеша - 12 км в двете посоки с изходен пункт хотел "Митница и ТКЗС" в с. Арда. Изглежда, че по-късата пътека е от моста на главния път преди село Бориково. Много сеч, много разорани пътища и от камионите, и от направата на достъпа до площадката. Пасторалната идилия е нарушена много. Впечатленията ми са силно противоречиви. Качихме се на върха, после отидохме до площадката. Горещо препоръчвам дълги панталони и хубави обувки, защото се разминахме с една доста едра змия. Самата площадка е открита преди по-малко от година и е доста рекламирана. Обаче вече ръждясва, а част от стъклените плочи в края й са спукани. Не стъпих на тях.
Като стана дума за хотел "Митница и ТКЗС", искам да изпратя огромните си благодарности на Богдан, който ни изхранваше. Всичко е много вкусно, прясно и сготвено за вас!
Местоположението е чудесно за посещение на всичко в околността, а той добре запознат с пътеките и дава добри напътствия. Също така отговаря на тъпи въпроси и е добър слушател :)
Там при него един местен жител ни разказа за миналото, когато в училището е имало 300 деца, а днес са 10 от три села. Когато Горна Арда е била под специален режим и в паспортите им е имало щемпел А.
 |
| Панорамната площадка под връх Върха |
 |
| Салих Паша, пазител на традиционните начини за направа на сирене |
В края на тази публикация ще ви заведа до връх Ком (1569 м), който само бях съзерцавала от далеч. При последното ни посещение бяхме в с. Гудевица, на 2 км от с. Арда, видях го този връх и сега, години по-късно, се качих. За Гудевица и съседното село Гоздевица или Гьоздевица, има най-различни "легенди". Да се спрем на настоящето - Гоздевица не е умряло село! Разположено е в райско място. Пътят наистина е доста особен. Най-добре е да изминете разстоянието от едното село до другото пеша.
 |
| В село Гоздевица |
От Гоздевица към връх Ком маркировката е отлична. Първият етап, може би половината от пътя е през открити пространства и гора. Свършва при една беседка с чешма. След нея обаче започва същинското изкачване и то е стръмно.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Всяка година на Великден, по турско време, хората се изкачвали до върха и посещавали параклиса за комка (причастие), именно от там идва и името на върха – Ком. Преплели са се археологически проучвания, легенди, иманярски набези и какво ли не. Според археолозите храмът е бил под земята и е нямал камбана. Което е в противоречие с разказа, който собственоръчно преписах от една книга и ще се радвам да имате търпението да прочетете. Той няма претенции за историческа истина, но пресъздава духа на времето, за което се отнася.
Черната Връбница
Списание „Венец“, март 1933 година
К.Н. Петканов
Манастирът „Св. Георги“ се намираше на един от най-високите върхове на Средна Родопа. През този връх, който населението наричаше Ком, минаваха много пътища, но най-утъпкания бе тоя, що водеше към беломорската равнина. По същия път отиваха в манастира българи от долината на Арда, и от полетата на Тракия. А пред празника Връбница в Родопа се отваряха нови пътеки, за да дадат път на хилядите богомолци, които бързаха да се причастят за Великден. Поробените българи, измъчвани от жстокостите на турците, намираха едничко утешение в молитвите си към Бога, затова се тълпяха към високия връх и от там дигаха очи към небето, молеха милост, търсеха помощ и защите срещу турците, които кръстосваха Родопа, за да потурчват християнското население.
Всяка година на Връбница, в оградите на манастиря, се събираха мъже, жени и деца и с часове търпеливо чакаха да получат причастие. След причастяването те излизаха на върха, обръщаха се на юг и дълго гледаха с жадни очи блясъка на Бялото море. Синьото родопско небе спущаше бели облачета към морето, а те се пръскаха на безбройни искри, обсипваха равнината с ялмази и извикваха сълзи в очите на българите. Новите премени на жените, тежките нанизи на невестите превръщаха слънчевите лъчи на бързи стрели, които се забиваха в гърдите на богомолците.
През годината когато турците-юруци върлуваха из Родопа, българското население пострада много от насилията им. И то, за да запази честта и вярата си, бягаше из горите, криеше се из пещерите, като диреше закрилата само в Бога.
Около един Великден от близо и далеч пак тръгнаха българи за манастира „Св. Георги“. Богомолците се движеха из пътищата нощно време – страхуваха се от турците, а през деня се криеха из гората. В съботата срещу Връбница манастирът толкова се беше препълнил с хора, че голяма част от дошлите останаха извън оградата. Вечерта, преди да се затворят портите, жените и децата, които бяха останали извън стените на манастира, укориха мъжете, задето се бяха промъкнали в оградата. Нарекоха ги страхливци и настояха пред игумена да ги изпъди. Старият игумен с кротък глас помоли мъжете да отстъпят местата си на беззащитните жени и деца и да пренощуват в гората. Всички го послушаха, излязоха от манастирския двор и се пръснаха из горските низини за сън.
На сутринта заби камбаната и събуди богомолците. Жените се раздвижиха, събудиха децата и, преди слънцето да позлати манастирския кръст, всички се наредиха пред вратата на черквата и зачакаха ред. Литургията свърши, когато слънцето се вдигна високо над боровете. Започна причастяването. Черквата изведнъж се изпълни с народ. Люмнаха хиляди свещи, въздухът стана тежък, децата заплакаха, а жените изгубиха търпение. Толкова народ се натрупа около царските двери, че игуменът едва смогваше да докосва лъжичката с причастието до отворените уста на децата, като често повтаряше:
- - Жени, първо децата, после големите!
Жените се успокояваха, но за кракто време, след това живата вълна отново се раздвижваше, притискаше се до иконите и, със засъхнали от задухата устни, напираха да се приближат до царските двери.
Когато блъсканицата беше най-голяма, към вратите на черквата стана нещо необикновено: жените и децата изпискаха, като запалени, а един уплашен мъж надеде страшен вик:
- - Бягайте, юруците идват!
Настана паника. Едни се втурхана към олтаря, други към страничните врати, а трети от ужас заблъскаха глави в каменните стени на черквата. На двора се разнесоха няколко гърмежи, а след това силно хлопнаха вратите, затвориха ги отвън. Старият игумен дигна с треперещи ръце Чашата на Спасението, благослови уплашеното множество и заговори с бащински глас:
- - Чеда мои, не се плашете, Бог е над нас! Той няма да ни остави в ръцете на поганците. Аз виждам богатата и светла трапеза, която той е приготвил за отрудените и измъчените. Пристъпете към мен и приемете кръвта и тялото Господне за успокоение на душите ви. Елате и повече не се страхувайте! Човешката зла сила е страшна, но тя владее само земята. Там на небето Божията милост ще бъде с нас. Пристъпете към мен в името на Исуса Христа!
Като по чудо кроткият глас на игумена смири настръхналата от ужас тълпа. Мнозина отново се изредиха за причастие. Но в това кратко затишие една жена смъкна забрадката си от главата, започна от лудост да я къса и вика, колкото й глас държи:
- - Запалиха черквата! ... Божичко, живи изгоряхме!
В черквата стана страшно. Едни през други се блъскаха към вратите, забиваха нокти в камъните на стените, викаха, и задушавани от дима, падаха върху каменните плочи в безсъзнание. Напразно игуменът се мъчеше да успокои ужасените и да насочи мислите им към Бога. Никой не слушаше слабия му и нервен глас. Той застана на дверите с причастието в ръце и с последни сили отново заговори:
- - Пригответе се за последния си час, чеда на Христовата черква! Напразни са усилията ви да се спасите. Тази е последната горчива чаша, която нашият Отец ни изпраща. Нека тези, които не са взимали светото причастие, да дойдат. За всички има време. Огънят още не е обхванал добре стените на черквата. Успокойте се, чеда мои, кроят наближава!...
От обезумялата тълпа се отдели една стара жена, задържа се за иконата на Спасителя и отвори уста за причастие. Но иконостасът изведнъж пламна. Огнени езици опасаха светите икони и се извиха към богомолците. Писъците на децата, крясъците на жените, пукота на иконостата и дъсчения таван, всичко това се сливаше в адски хаос и заедно с черния дим стремително отлиташе към небето...
До обед от манастира не остана камък върху камък. Юруците бяха се явили ненадейно и бяха изклали всички мъже на двора. Наоколо жива душа не се мяркаше. Конете на кръвожадните юруци ровеха в земята и нетърпеливо цвилеха. След като палачите се увериха, че всички християни са погубени, качиха се на конете си, препуснаха из гората и изчезнаха и гъстите гори на Родопа.
По една стръмна пътечка бавно вървяха стара жена и едно момче на около четиринадесет години. Те идваха от много далече, от Райково, и бяха закъснели за манастирската служба. С мъка изкачиха върха. Лъхна ги мирис на изгоряло месо. Бабата изтръпна, но нищо не каза на внучето си. Отбиха се по странична пътечка и внимателно оглеждаха околността. Когато излязоха на поляната видяха, че манастирът вече не съществуваше и, че побеснелите юруци бесно препускаха из пътя. Тъкмо се готвеше да каже на внучето си, да не се показва на открито, ето че юруците ги забележиха и няколко души веднага препуснаха към тях. Старата жена извика:
- - Стоянчо, бягай по стръмнината, че турците ще те заколят!
Стоянчо не чу думите на баба си, но щом забеляза изкривеното лице на юрука, удари на бяг през гората, като гледаше да тича по равните места. Чу зад себе си конски тропот. Много се изплаши и, за да се спаси, с все сила се насочи към близката пропаст. Без да мисли за живота си, той се спусна по стръмнината. Юрукът спря на брега и изпразни пушката си след Стоянча. От страх той се препъна в един камък, падна на очите си, не можа да се задържи и се търкулан надолу. Турчинът помисли, че е убил жертвата си, върна се назад при другарите си. Те пък бяха настигнали бабата още след първите й стъпки в гората. Отначало я караха да пее, да играе хоро и да тича наедно с конете им. Старата жена не можа да издържи и падна на земята. Юруците се ядосаха и я смачкаха с конете си. И доволни от победите си над беззащитното население, свалиха чалми, разхладиха челата си, после с диви викове препуснаха към река Арда.
***
И ако искате още Родопи, заповядайте.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
0 Коментари