В памет на един невероятен човек

Мисля си аз накъде да поема в топлите дни на лятото и разбира се, се сещам за нашите домакини от село Речани. Набирам номера на Сийка, с която се чухме в късна есен и ми изпрати боб. Безценен, изстрадан смилянски боб.
Вдигна ми синът й, за който знаех, че вече работи в Англия. С една тежест в гласа ми каза, че Сийка я няма. Когато се разговорихме, разбрах, че Сийка ни е напуснала завинаги.

Едва се познавахме, но нашето семейство изпитва много топли чувства и благодарност към вашето семейство!

Сетих се за Сийка отново тези дни, когато се озовах с дъщеря ми на море в Св. Влас. Повечето хора ще кажат, че съм ненормална, че всички ходят в Гърция и ще се питат защо на нашето море и то особено в жилищен комплекс. Заради компанията, затова.
Там се настанихме в "къща за гости", която за мен беше огромна обида и разочарование. Да, знам си. Нашето море. Руското, вече, море.

Вместо да се изнервя на собствениците и да се скараме, се сетих за Сийка.
Животът ни среща с не-хора като онези самозвани "хотелиери" на ул. "Зора" 11 в Св. Влас, само за да ни напомни да оценяваме и да обичаме другите.

Скъпа Сийке, почивай в мир!