Странджански отбивки

Странджа не ни е непозната територия, но си открихме нови чудесни кътчета.

Първото място, за което ще ви разкажа, е местността Скокът на река Трионска. Пътеката тръгва от моста между селата Велика и Фазаново. На самия мост има табелки. След това се придържайте по широкия път до реката. Никъде не я пресичайте. Най-важното за успешното преминаване на маршрута е да сте облечени с дълги дрехи, да имате шал и слънчеви очила, както и да сте се напръскали с репелент. Мухите са меко казано много, агресивни са и могат да ви съсипят разходката. А тя не е кратка: от моста до "Скока" и обратно са около 13 км. Тъй като се върви по равно те се изминават бързо. Но все пак си предвидете половин ден за похода. Няма чешмички, така че си носете достатъчно вода. През пролетта или изобщо при по-високи нива на реката, на скалите около нея се събират хора на плаж. Лято 2022 обаче както знаем е много сухо, така че река почти няма. По-скоро има заблатени локви и изобилие от малко жабки. Ние поне все още имаме жабки. Оказа се, че във Франция вече страдат от липсата им. Легендарните френски жабешки бутчета скоро ще останат в историята.

Когато стигнете до Попови скали, вече ще сте наближили "Скока". Имате още около 30 минути ходене до беседка вдясно на пътеката. Тя е украсена със събирателен скелет на костенурка и птица. Там е забавното място за бани в реката, или както в случая - потапяне на краката.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Снимката е за привличане на вниманието :)

Реката, която я няма

Табелите, покрай които ще минете

Събиртелния скелет

В коритото на реката

В Бродилово е имало, а вече почти не са останали, старинни къщи в гръцки стил. Масово са ги съборили, за да издигнат нови. Селото е на 15 минути път с кола от разклона при гр. Царево за плажа "Нестинарка". Взима се насрещната отбивка, има табела. Симпатично село, с хубав площад, но разбъркано и леко неугледно. В центъра има информационни табели, както и табелки за няколко маршрута. Вероятността и по тях да има нужда от предпазни средства срещу мухите е огромна.

Селото е сгушено в югоизточното подножие на най-високия крайморски масив на Странджа - връх Голяма Папия 502 м н.в. В своето усамотение, той доминира над цяла приморска Странджа. Южните му склонове са обрасли с дъбови, а северните - с букови гори. Древен вулкан, скатовете му са осеяни с огромни скални отломъци от вулканичен произход. Близостта на селото край брод на река Велекаму дава и съвременното му наименование. Днес от Брода са останали почти незабележими следи, вероятно поради промяна на речното корито, а над реката има голям мост, който е единствената връзка между двата бряга.

От едната табела

Съкровището на Бродилово е храм "Св. Пантелеймон". Построен преди години от гърци, днес продължва да съществува само с помощтта на техните наследници. Идват ежегодно и финансират според силите си.

В храма се съхраняват икони и елементи от иконостаси от други храмове. Също и "опашатите" икони, с които танцуват нестинарите (колкото и да е спорно-безспорна темата за нестинарството). Жив храм, но също и същински музей. Прекрасен е. Първата икона, върху която се спря погледа ми, беше на св. Модест, закрилник на овчарите.

Купелът за кръщение, който е в олтара върху аязмо, което никога не пресъхва

Историята на храма, описана на табелата пред входа:

Храм "Св. Пантелеймон" е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата от местно значение. Градежът започва през 1910 г. от майстор Яни дюлгерин и резбар, а иконостасът е украсен богато с резбована ажурна плитка. Храмът е осветен и открит година по-късно, което личи от надписите на лявата и дясната част на фронтоните. Сградата представлява трикорабна псевдобазилика с една абсида, с външен притвор и дървена камбанария. Вътре колоните, носещи аркадите, са дървени и измазани. Църквата е с два балкона.

През 1913 г. тук е основано първото българско училище в постройка зад църквата, което е имало 2 стаи. (да не забравяме, че до 1914 г. селата тук са били населени с гърци)

Най-дълго служилият свещеник е протойерей Стоян Георгиев Димитров, род. 1905 год. в с. Сереген, ръкоположен 1933 г., починал през 1980 г.

Накрая на този разказ ще ви покажа и храма на село Велика, "Св. прор. Илия".