Днес ще ви разкажа за нашето приключение из Странджа и на морския бряг в необичаен за нас сезон - през пролетта. Обичаме я Странджа и с умиление си спомняме за една наша предишна почивка там в село Кости.
 |
| Морето край Царево |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Някои хора се отправиха към ски пистите, но на мен зимата ми омръзна и организирах пътуване в Странджа. Наехме къща за гости в село Българи. Пътят от Царево до селото в началото е нормален, но след село Изгрев става много лош. Първото място за разходка е екопътеката "Марина река", за която има табелка само за идващите от едната посока. Това е опознавателен маршрут, където можете да видите (според сезона) повечето представители на местната флора. Ние там преди време видяхме змия в пресъхналото речно корито. Но сега реката е пълноводна и такива изненади нямаше :) Класната стая на открито, с която завършва всъщност маршрута, вече е доста изпочупена и дано посетителите да я пазят, а отговорните за пътеката лица да я постегнат.
 |
| Екопътеката "Марина река" |
 |
| Чиновете в класната стая на открито в края на екопътеката "Марина река" |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
Село Българи е центърът на нестинарството в България. Всяка година на 3 юни хиляди хора се стичат да гледат играта на нестинарите. Последната неделя на м. май е поклонническото шествие на петте странджански нестинарски села до Голямата аязма. Това са селата Граматиково, Сливарово, Българи, Кости, Кондолово.
В село Българи обаче живеят не повече от 50 човека и тенденцията е към намаляване. Казват, че и туристите вече са по-малко.
До село Кости този път не отидохме, но не пропускайте тамошната църква. Другата забележителност на селото е въжения мост над река Велека.
Имахме доста идеи какво да видим в планината и се отправихме към Малко Търново.
По пътя първо спряхме в село Граматиково. Преди него има няколко участъка с нормален асфалт, но като цяло пътуването е мъчение. Селото е много добре поддържано, оживено, а ловната резиденция "Астея" беше пълна за празничните дни. Кухнята е чудесна. Но ако сте по-чувствителна душа като едното ми дете, изобилието от препарирани животни може да ви помрачи настроението. Всъщност, предупредени сме още с името на комплекса. Настина в наше време (совите са от дърво) могат да се намерят и други начини за декорация извън дивите животни, включително и защитени такива. Закачалката от копита не я ползвахме.
Най-интересното място в Граматиково за нас беше посетителския център. На вратата е оставен телефонен номер, на който да позвъните, когато искате да разгледате. Ние звъннахме и след по-малко от 5 минути ни отвориха. Беседата из експозицията продължи около час и съчета урок по география, история и биология. Увлекателният разказ беше доста по-интересен и пленяващ от сухите уроци в училище. Завърши с прожекцията на 12 минутно филмче за планината. Браво на организаторите!
След Граматиково спряхме в местността Качул. От моста над реката стават хубави снимки, а под него има истински плаж :) Едни дървени стълби водят към ... към какво ли водят? Преди време, когато сме били, изрично ни предупредиха да не се качваме, защото нагоре е змиярник. Този път обаче решихме, че няма опасност и смело поехме по пътеката. След кратко изкачване стигнахме до триетажна дървена вишка (наблюдателница), която леко се клатеше от нашето движение, но от нея се разкрива чудесна панорама.
 |
| Мостът на реката край местността Качул |
 |
| Дървената вишка, която се клати |
С много взиране за табела за Каменска бърчина така и не я открихме и стигнахме до Малко Търново. За наше съжаление килимарките в читалището ги нямаше, там се продават уникални тъкани изделия.
 |
| Малко Търново |
Обядвахме в заведението "Рай", където бяха местните хора.
Водопадът Докузак е съвсем близо до града и е на самия път за село Стоилово. В период на пълноводие водата бушуваше и създаваше приятна прохлада.
 |
| Водопадът Докузак |
 |
| Полянка със съсънки |
Хората от къщата срещу водопада ни посъветваха да не пропускаме местността Пропада и ни обясниха как да стигнем. Въобще из Странджа най-добра работа вършат интуицията и вроденият усет за ориентация. Също така и питането, ако има кого да попитате. Не знам защо на места са сложени големи табели с малки букви, а по-малки табели с големи букви щяха да са чудесен ориентир. За предпочитане за идващите и от двете посоки на пътя.
Същите хора ми дадоха и насоки как да открием подминатата на идване местност Каменска бърчина или накратко Камъка.
В местност Пропада има пътека, посветена на прилепите. Както вървите по нея, гледайте нагоре и вдясно, защото там някъде има голяма бяла табела с малки букви, която ви казва, че сте на място с трайкийски гробове от римско време. Много е интересно. Снимах и прясно изкопан гроб, в него се търкаляха кости и части от керамика... Предполагам, дело на иманяри.
 |
| Къщичка за прилепи |
 |
| Из местността Пропада |
Все пак стигнахме и до Провиралника, Камъка, Каменска бърчина. Идвайки от Малко Търново, след отклонението за Сливарово, се оглеждайте вдясно за тази табела:
Ако идвате от Граматиково, имате два варианта. Засичате 13 км и се оглеждате за "ухо" - отбивка като за почивка, но явно е паркинг. В средата на ухото има запазена горичка. Има малка дървена табелка за нея, но е видима само за идващите от Малко Търново. Другата отбивка, където спряхме ние (при горната табела), е сред опустошена гора, изорана от техниката на дървосекачите. Много е иронично, защото на табелата пише, че там са забранени доста неща, включително и сеч, извън санитарната. Този погром явно се води санитарна сеч...
Провряхме се през провиралника, разгледахме местността и се върнахме в с. Българи.
Вечерта се поздравихме с Възкресението на Иисус Христос в местната църква, която отвори врати за празника.
 |
| "Св. св. Константин и Елена" в с. Българи |
На сутринта се отправихме към морския бряг, който е прекрасен извън туристическия сезон. Морето е с наситен син цвят, спокойно и в него плуват много птици. Ахнах, когато видях детската площадка над пристанището в Царево.
На обяд отидохме в заведението "При Димо" в с. Варвара, което неслучайно е прочуто.
Плажът на ММЦ Приморско
Много пъти сме били на Приморско и никога не сме стигали до Бегликташ. Не бяхме единствените, които се бяха сетили да отидат до тракийското мегалитно светилище в последния неработен ден.
 |
| Бегликташ |
 |
| Скалните форми из Бегликташ |
Ще завърша този разказ с благодарност за чудесното време. Температурите преди и след Великден бяха много ниски, а ние имахме голям късмет да посрещнем пролетта на топло. Планината видимо се промени за тези 4 дни, през които бяхме там.
0 Коментари