Село Гумощник, Троянско

Отидох в село Гумощник в началото на март месец, когато зимата се завърна с пълна сила. Легендарната гледка към Балкана за мен остана само разказ. Благодаря на Ангелина, която дава всичко от себе си да популяризира селото, читалището, килийното училище и е отворила родната си къща за посетители. И на Ани, моята дългогодишна приятелка от Троян.

Елемент от оградата на храм "Св. Николай" в с. Гумощник

Паметниците на загиналите във войните

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Потеглихме от Троян, в посока Орешака. След това има два възможни начина да стигнете до Гумощник. И двата са еднакво приятни, но този покрай реката е по-живописен. Разстоянието от Троян до Гумощник е 20 км. Спряхме в цехове за керамика. Единият вече не работи, но продават каквото им е останало, а в другия нямаше кой да ни обслужи. Просто се оглеждайте, и ако ви се усмихне късмета, ще си купите нещо.

В село Гумощник паркирахме пред портала на килийното училище, музея и храма. Те се намират в махала Селци.

Сред гробовете има и паметници - два на загиналите във войните и един на хората от селото, удавили се при потъването на кораба "Титаник". Учудих се какво е накарало бедните (били са много бедни) хора да потеглят на дълго пътешествие. Отговорът е, именно бедността. Продали са земя, оставили са жени и деца и са заминали за Америка с надежда да спечелят пари. В музея е разказана историята на Ромео и Жулиета от Гумощник - две вдовици на загинали в корабокрушението раждат почти едновременно - едната момче, другата момиче. Децата израстват, венчават се и цялото село се е погрижило да ги снабди с някаква покъщнина.

Паметник на загиналите на кораба "Титаник"

Музейната сбирка е подредена на първия етаж в сградата на килийното училище. Изложени са предмети на бита, археологически находки, документи, носии.

Килийното училище напомня на други килийни училища, които съм виждала. Добре поддържано е, а с разказа на Ангелина учениците ще оживеят пред очите ви. До класната стая в годините на комунизма е изградена голяма зала, като че битова, само че без нищо характерно от Троянския район, с изключение на възглавничките и грънците. Красиво направена, в момента се ползва за тържества, като например за раздаването на бележниците и свидетелствата на малките ученици от района в края на учебната година.

Килийното училище в с. Гумощник

Както стана ясно, намираме се в цял комплекс. Сърцето му е храм "Св. Николай Летни". Завършен през 1839 година, трикорабният храм е построен на мястото на параклис, съществувал на това място от векове. Иконостасът е шедьовър на българското резбарско изкуство от Възраждането. Най-красивият, който някога съм виждала. Фина изработка, като дантела. Има и волности на резбарите - стъпкания от лъв турчин, забелязва се най-ниско долу до солея. Новоселските марангози Никола и Йонко Матееви, баща и син, са изработили иконостаса между 1840 и 1842 година от сърцевината на орех. Довършването му продължава до 80-те години на XX век. Днес храмът е паметник на културата от национално значение.

Иконостасът на храма е толкова голям, че не мога да го събера в един кадър

Никола Матеев (1775-1866), синът му Йонко Матеев Марангозчията (1810-1878) и внукът му Никола (1835-1905) от Ново село (днес в гр. Априлци) образуват група, която продължава традициите и художествения опит на тревненци, но като цяло се отделя от тях. Матеевци резбоват сцените от Шестоднева в цокълния пояс, които обикновено са представяни живописно; те проявяват интерес към нравствено-социални и патриотични сюжети; нарушават канона, като изрязват сцени от Страшния съд върху иконостаса (за които сцени дотогава е отреждана външната западна стена на храма). Иконостасът на черквата, наричана още "Никуля черква" от 1939 година е определен като "иконостас-примитив". С дванайсетте табли от Шестоднева, с изобразените битови детайли в облеклото и в сечивата, той е рядък образец на народното изкуство. Вероятно бащата е очертал контурите, а синът е рязал. Отдалечеността на селото е дало смелост на резбарите да разработят патриотичен сюжет (лъв тъпче заптие) и сцени от Страшния съд между малките икони от иконостаса: воденичар е наказан да носи тежък воденичен камък, кръчмар - огромна бъчва на шията си; помежду им е изобразен архангел с меч. Иконостасът - примитив в Гумощник е произведение, пълно с непосредственост, спонтанност и вдъхновение. Остава недовършен от авторите си и впоследствие е добавен апостолският ред икони (без резби), разполовен от слънце (резбовано). Разпятието с двете лами е от друга църква. При реставрацията под ръководството на Вацлав Копецки през средата на 80-те години са изработени нова венчилка, царска двер и страничните двери в стила на Матееви.

По материали от "Панорама на Възрожденските приложни изкуства", 1998 година. Автори - колектив

Кадри от музея в гр. Троян

Копие на оригиналните двери на църквата, които се намират в музея в Троян

Последна спирка в Гумощник - глинената къща в махала Лакарево. Всъщност това е родовата къща на нашата домакиня Ангелина. Може би поради факта, че това е жив дом, всичко изглежда на мястото си и готово за употреба. Пожелавам от сърце на Ангелина и семейството й да продължат да имат сили и отдаденост да се грижат за къщата и за посетителите в Гумощник, така сърдечно, както ни приеха и нас. На себе си пожелавам в най-скоро време да се върна там за гледката от чардака :)