Елешнишки манастир "Успение Богородично"

Манастирът, за който ще ви разкажа днес, се намира в подножието на Стара Планина, много близо до град София. Единственият приличен достъп до с. Елешница и Елешнишкия манастир "Успение Богородично" е през гара Яна. Ако следвате навигации, те дават и два други варианта: първата отбивка от магистрала "Хемус" всъщност не е разрешена, а втората ще ви свали на стария път за Ботевград, който скоро ще е съвсем непроходим. Става дума за отбивката, която води първо в село Потоп (отговаря си на името). От Потоп до Елешница шофирането е мъка. Хем си знаех, хем пак си го причиних. От този път е отбивката за манастира "Успение Богородично". От отбивката нагоре към манастира пътят става доста по-приличен. Река Ярловищица сега е пълноводна и много красива. С други думи, ако сте решили да отидете до манастира с кола, няма как да избегнете частично шофиране през лунните кратери. Ако ли пък решите да отидете пеша от с. Елешница, това ще ви отнеме час и малко. Минава се покрай минерален извор и няколко паметника.

Много се зарадвах, че вратите на манастира и храма вече са отворени. Преди 4 години, когато бях там на път за връх Мургаш, беше затворено. Цялата история е дълга. След 1966 година, когато манастирът е останал без духовни лица, е бил засекретен за 10 години. После се превръща в почивна станция на БТК и приемника й Виваком. Преди няколко години с огромни усилия БПЦ си го връща. В момента е действащ манастир без монашеско братство. Отец Серафим, игумен на Кремиковския манастир отговаря и за Елешнишкия манастир. Непосредствената ежедневна грижа за святото място е поверена на местни хора, изключително симпатични и отзивчиви. Ако се качвате нагоре, можете за занесете кафе, защото те черпят всички. Също и сладки, соленки, хляб, каквото решите. Има 8 котки, за чиято храна също можете да се погрижите :)

Стенописите в Елешнишкия манастир

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Стенописи в Елешнишкия манастир "Успение Богородично"

Манастирът датира от IX век, когато вероятно е бил обитаван от монаси отшелници. През XV век вече е съграден на настоящото си място. Девическият манастир, който е бил на 2 км от тук поради свлачищни процеси е преместен.

Основен вдъхновител за възстановяването на разрушения манастир е бил св. Пимен Софийски Зографски. Предполага се, че монасите са работили под прякото ръководство на братята от Кремиковския манастир, който е бил прочут с калиграфската си школа. От този период е запазено едно Четвероевангелие и един Псалтир. Храмът (XVI век) представлява средновековна еднокорабна, едноапсидна конструкция с традиционен притвор (от XVII век) и по-късно добавен втори от южната страна. Има запазени стенописи от три различни периода. Първите стенописи принадлежат към XVI век. Вторият стенописен слой е запазен най-добре в притвора, но той не представлява значителна зографска ценност, за разлика от първия. Третият слой е изпълнен от самоковски зографи през 1863 г. и най-голямата ценност изображението на последния Вселенски събор. От този период е и стенописът на Страшния съд, заедно с хвалебствения цикъл на Божията майка.

В храма са намерени два ктиторски надписа - един от XVI век над вратата на западната стена, но точната година на съграждането не се чете, а другият е от XIX век, откогато датира и иконостаса.

При възникването си манастирът се е състоял от култова сграда - храм и жилищни постройки, разположени в североизточния ъгъл на сегашния манастир. Най-ранните сведения се съдържат в една мраморна плоча, украсена с орнаменти. Част от плочата сега е в канаскията (свещопродавницата). Датирана е от 1499 година. От приписки се установява, че манастирът е съществувал през XVI и XVII век и е бил оживен книжовен център. Според запазени надписи манастирският храм е възстановяван два пъти - 1820 и 1865 година.

Няколко думи за иконостаса: иконите са рисувани по различно време. Царските двери са от 1877 година, дарени от местни хора от Елешница.