Конски връх, Пенкьовска планина

Продължаваме да изследваме непознати парченца от благословената ни земя. Знаете, че Трънския край ми е на сърце и често ви разхождам из него. Тук сме вече близо до Кюстендилския :). Радомирска духовна околия. И спирам с позиционирането.

Предишната публикация за Земенския и Пещерския манастир е наистина дълга, но ето сега ще се реванширам с кратък текст и повечко снимки от изкачването на връх Конски връх, 1187 м, в Пенкьовската планина. Преди съм разказвала за Пенкьовския манастир.

От София се минава през Перник, Радомир, след което при село Извор се поема надясно към Земен. Пътят от едно известно време е в ремонт, но колкото повече наближавате Земен, толкова по-хубав става. Завивате към село Пещера.

Село Пещера е много хубаво село. Жителите му го прославят с читалищната си дейност, организирането и участието във фестивали. Известно е с манастира "Св. Николай Ореховски/Мрачки", с водопада, който не е постоянно видим, с черквата в центъра на селото и не на последно място със своя кмет. Когато излезете от селото посока Раянци вдясно ще видите аязмото и кът за почивка, в момента се изгражда.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Гледка от пътеката за манастира

Ето това е водопада, но в момента няма капка вода

Храм "Св. Димитър"

Село Раянци е махала, почти безлюдна. Точно преди да излезете от нея спрете пред хубавата къща. Широкият черен път нагоре по баира е за върха. Маркировка няма. Прави серпентини и е много приятно за ходене. На първото по-обзорно място ще видите кацнала махала на хълм. Там няма да ходите, въпреки че пътя подлъгва. След още малко ходене ще стигнете до друга махала, с няколко къщи с интересни екстериорни решения, едната от които боядисана в цветовете на българския флаг. До тук вървяхме около 40 минути. Пада се горе-долу средата на маршрута.

На ул. "Байлово" в навечерието на четвъртата годишнина от кончината на дядо Добри...

След тази махала черният път се превръща в пътека. На места има храсти с остри бодли, така че дългите панталони са наложителни. Нагоре се преодолява по-голяма денивелация, тоест, по-стръмно е. Общо изкачването е около 2 часа с нормално до спокойно темпо. Ние не бързаме :) Слизането отнема по-малко време. Върхът изглежда ето така: