Клисурски манастир "Св. св. Кирил и Методий" и есента край Берковица

Снимките в тази публикация са правени миналата година по същото време. По някаква причина съм пропуснала тогава да ги кача в блога.

Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий" край Берковица (да не се бърка с Клисурския манастир "Св. Петка" до гр. Банкя) е духовната перла на Северозапада, според табелата, закачена на храма. Той е четвъртият по големина в България. Намира се на 85 км от София и 9 км от Берковица, в подножието на северните склонове на гордия Балкан, под Тодорини кукли.

От 1240 г. по тези земи е съществувал манастир, наречен "Пустия". Многократно е опожаряван, разрушаван и отново съграждан от християнското население.

През Възраждането с възстановяването на манастира се заема Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица. Още на младини този велик родолюбец се захваща с учението и мечтае за духовно поприще. През 1869 г. със собствени средства той построява магерницата, а след това и параклиса "Св. Никола" и аязмото. От 1887 г. до 1890 г. дядо Антим въздига на свои средства и великолепния храм "Св. равноапостоли Кирил и Методий". Архимандрит Антим - ктитор и игумен на Клисурския манастир, умира през 1922 г.

Редом до него в това благородно дело е Илия Стоянов, който дарява стредства за параклиса и църквата и живее в манастира повече от 27 години.

В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана през 1936-37 г., когато самоковски майстори изработват забележителен иконостас, а стенописите зографисват Георги Желязков и Георги Богданов.

Днес Клисурският манастир, твърдина на Кирило-Методиевото дело, е най-привлекателния кът в района за разходка и почивка и с времето се превръща в най-големия духовен център на Северозапада.

Текстът е от табелата на храма на манастира.

В Клисурския манастир "Св. св. Кирил и Методий" край Берковица

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Храмът в манастира

Манастирските сгради

Сега отиваме в близкия град Берковица. Хайдушките водопади се намират в края на черен път, много приятен за лека разходка, който започва от една отбивка на пътя за хижа "Ком". Ние паркирахме колата след портала на завод "Мрамор Беркстон". От там до водопадите разстоянието е около 6 км. На места има обособени места за пикник и почивка. Маршрутът е много живописен и лесен, тъй като не се преодоляват големи денивелации.

Тази табела дава грешна информация

Хайдушките водопади край Берковица

Сенчести илюзии

Последна спирка за деня:

Храм "Рождество Богородично" гр. Берковица

"Вътрешността на църквата „Рождество Богородично“ в Берковица е просторна, висока и доста светла. Пространството е разделено от два реда колони – това е трикорабна псевдобазилика. Тя е способна да събере доста хора, а в миналото, когато е строена, е трябвало да има потенциал да даде подслон на значителна част от християнските богомолци в града. Външността на храма е в силен контраст с впечатлението, което оставя интериорът. Църквата сякаш е потънала в терена, големият обем е схлупен под двускатния покрив и сенчестите нартики. Разположението на църквата в двора е такова, че по-цялостен поглед към нея може да се получи само от юг, откъдето е и съвременният подход. От запад тя е съединена с помещенията, издигнати над оградния зид, от север се простира дворният зид, от изток също няма голямо пространство. Само покривът на храма може да бъде забелязан отвън, фасадите са напълно скрити. Обяснението на всичко това е пределно ясно. Да си припомним запазените османски документи, в които личи неприкрито враждебно отношение на берковските мюсюлмани към християнския храм. Местните турци първо искат да отнемат храма, после има затруднения той да бъде възстановен, дори при получено официално разрешение, след това се създават пречки даже за биене на дървено клепало. Църквата е близо до центъра на града, до часовниковата кула, до чаршията, до официалните османски учреждения и тази ситуация не е благоприятна за издигане на величествен храм, както по това време се е правело в множество селища, в които не са живеели мюсюлмани, че дори и в градове със значително турско население като Търново или Пловдив. Все пак въпреки притесненията берковчани са успели да издигнат един забележителен в архитектурно отношение храм, който досега не е изследван така, както заслужава."

Откъс от книгата "Църквата РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО в Берковица" на Иванка Гергова

Авторът, Иванка Гергова, е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на изкуствознанието. В книгата излага интересни факти от историята на Берковския храм, като включва и пространно изследване на историята на църковното минало на Берковската епархия.

Църквата „Рождество Богородично“ в Берковица

Снимането вътре в храма не е разрешено, но в книгата всичко е заснето много подробно. Отец Захарий е изключително отзивчив човек, прекрасен духовник и не без значение, с чувство за хумор :)

Надявам се да имам възможността да се разходя отново до град Берковица и да ви покажа други интересни места от него и от околностите му.

Една доста непопулярна дестинация близо до прохода Петрохан е връх Равно буче в Понор планина, до който стигнахме с много гадаене. Скоро прочетох, че пътеката вече е маркирана. Така вече ще е по-лесно :) Маршрутът е приятен, не е тежък, но не е за лятно време, защото е много открит.