Пътуването, за което ще ви разкажа, се осъществи по покана на АБУЖЕТ и FIJET Румъния с любезното домакинство на асоциацията Descoperă Cazanele Dunării - Открий Дунавските казани. Какво представляват казаните и какво има около тях, ще научите от тази статия.
* Същата публикация е качена и на сайта blagoslovena.com
На сайта blagoslovena.com, можете да видите програмата за 4-6 октомври 2024 г.
Районът има различни наименования - най-дългата клисура (пролом, дефиле) по Дунава, Джердап или Железни врата. Асоциацията домакин обединява 13 ресторантьори и хотелиери от селата Ешелница и Дубова в Румъния. Най-близкият град е Оршова, а център на областта Мехединци е град Дробета Турну Северин. По-зрелите от вас си спомнят бюлетина по радио “Хоризонт” в 15 часа всеки ден за нивото на река Дунав в сантиметри - на български, руски и френски език.Бе излъчван в продължение на 67 години, до 6 юни 2016 година. Тръгнах да видя с очите си тази част от Балканите. Навигацията упорито се опитваше да ми наложи да премина от София през Сърбия, но оставих този маршрут за връщането ми. Преминах в северната ни съседка по Дунав мост при гр. Видин. Поех на запад и пред мен се заредиха едно след друго китни и подредени села с ниски и много уютно изглеждащи къщи. По целия път от София до Ешелница няма и километър магистрала. С уточнението, че минах през прохода Петрохан. И така със скорост между 40 и 90 км в час, за много часове, стигнах до място, което можем да оприличим с райско. В хотел “Ривиера 990” ме посрещна съпругата на собственика. Веднага след мен пристигнаха колегите от Словения и Хърватия, две много симпатични семейства. Без да се бавим отидохме на вечеря при групата в съседен хотел. Казва се “MaiDanube” и е управляван от усмихнатата Флори. Идеята на организаторите беше да добием впечатление от възможно най-много хотели и ресторанти, членове на асоциацията. Затова се хранехме на различни места. Ешелница се намира съвсем близо до град Оршова. Селото е разделено на две коренно различни части - едната е типично село на сушата, а другата е разположена по дългата крайбрежна ивица и е курорт. За момента предимно летен, но с тенденцията да стане целогодишен. По Дунавската клисура или дефиле, из природен парк Железни врата/Джердап дните минават като в приказка. Нашето Дунавско крайбрежие е много различно от тамошното. Преди построяването на хидросъоръжението “Железни врата”, тясната Дунавска клисура е създавала много трудности на корабоплаването. Моряците са минавали пролома с дълга молитва и с помощта на фарове, единият от които е бил на мястото на сегашния манастир Мракония. След като язовирът е изграден, се е получило водно огледало от близо 100 км, чиято красота и запазена природа местните хора оценяват, пазят и показват на туристите. През цялото време сравнявах с България и за съжаление равносметката не е в наша полза.
С лодка по Дунава - забавлението е невероятно
Какво ще ви донесе посещението в района на природния парк Железни врата?
- Красиви пейзажи за съзерцание и фотографиране;
- Чист въздух с гледка към река Дунав;
- Увлекателни разкази на местните;
- Ще видите пещери, достъпни само по вода;
- Пешеходни маршрути с ниска трудност, които ще ви отведат до замайващи гледки;
- Разходка с корабче по Дунав, чиято максимална скорост ще ви накара да мислите, че ще излетите :) ;
- Много вкусна храна, гостоприемство и първокласно настаняване
Какво ще видите и ще преживеете:
* Разходка с корабче - виждат се пещери и растения, до които достъпът е само по вода
* Посещение на музея на електроцентралата “Железни врата”
* Разходка из посетителския център на ПП “Железни врата”
* Поклонение в манастира “Св. Анна”
* Визита в етнографския музей в Ешелница - за да се почувствата у дома в България
* Преходи по пешеходни маршрути - маркирани са 14 туристически пътеки
Следват подробности за всяка една от активностите:
РАЗХОДКА ПО ДУНАВА С МОТОРНА ЛОДКА
Цялата група очакваше с най-голям интерес разходката по Дунавската клисура Железни врата с корабче. Разпределихме се в 3 моторни лодки за около 10 човека всяка. Нашият капитан се оказа местния свещеник, който обича високите скорости и много добре знае как да бъде отличен водач на своите пътници. Предлага се и вариант с разходка със 100 местен и с 50 местен кораб, но там няма този допир с реката и ... не можеш да излетиш :) Бавно и спокойно е с тях, може и да се обядва или вечеря на борда. Ние бяхме динамична група, искахме адреналин! Не си представяйте нещо опасно, повечето време се движехме по водата, не над нея :) От пристана при хотел “Септември”, където ни бе сервиран прекрасен обяд с три (!) десерта, поехме на изток, за да си видим хотелите от реката. След това обърнахме посоката на запад към Казаните. Това са места, където реката има завихряния, тъй като от широко, коритото изведнъж се стеснява. Минахме през Малките и Големите Казани. След пускането на електроцентралата в експлоатация вече феноменът не е толкова забележим, но лодките спират, където се вижда водовъртеж. По скалите на румънския бряг в момента прецъфтяват жълтите лалета, които растат само по скалите. Мястото се нарича "Бърдо", а у нас жълтите лалета са характерни за планината Голо бърдо. На платото над реката ги няма, уверих се с очите си. В чашата на язовира са потопени 13 села и един обитаем остров. Повечето от тях са изградени отново на сушата. От водата не са излезли обаче 9 от десетте табели на император Траян, с които той е обозначил преминаването си по Дунава. Тагнал се е, ето как:
Плочата на император Траян при казаните на Дунава - сръбска страна, гледка от реката
На нивото на сегашния Дунав е входа на пещера Поникова, в която може да се влезе с по-малка лодка. До пещерата Ветерани има мостик, в момента строшен от паднали скали. Ние все пак се качихме и я видяхме. Черешката на тортата за огромната част от туристите е скалната скулптура на последния цар на племето Даки - Дечебал (марката Дачия носи тяхното име). Драган, богат човек, посвещава много време и милиони леи, за да бъде оформена скалата. Това е най-високата каменна скулптура в Европа - 55 метра. от 1994 до 2004 година за барелефа са похарчени близо милион долара. Надписът гласи: Дечебал цар, Драган го направи. Драган обаче умира и делото е спряно.
Жълтите лалета по скалите, входът на пещера Поникова, скулптурата на Дечебал и вътрешността на пещера Ветерани
Личи си, че скулпурата е недовършена. Изображението прилича на орангутан, явно не само според мен, тъй като ето какво видях в съседен ресторант:
Съвсем близо е новият манастир Мракония (идва от мрак). Оригиналният манастир също е потопен във водата.
ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛАТА “ЖЕЛЕЗНИ ВРАТА”
Сърби и румънци преграждат река Дунав в периода 1964-1972 година. Днес работят по 6 турбини от страна. Сложната система от шлюзове, осигуряваща преминаването на кораби, работи по 1 седмица от сръбска, 1 седмица от румънска страна. Едно пълнене отнема повече от час. Нивото на Дунава е вдигнато с 35 метра. В днешно време преминават около 130 кораба на месец. Няма такса за тяхното преминаване, както и няма такса за превозните средства, преминаващи по моста между двете държави. Името “Железни врата” датира още от времето на Сюлейман Великолепни. И сега, най-впечатляващата информация: 3 години след построяването на електроцентралата тя е излезнала на печалба. Всички разходи са били “избити”. Погледнете сега в нета данните за недоразумението “Цанков камък”. Историята на изграждането на язовира, на потопените села, на преместването им, на острова Ада Кале, на бита на хората, биоразнообразието - всичко е събрано в музея в самата централа.
На входа на музея на ВЕЦ "Железни врата", карта на погълнатия от язовира остров и на селищата, които са под водите му
ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ПП “ЖЕЛЕЗНИ ВРАТА”
Намира се на хълм над гр. Оршова. Ако следвате табелите за манастира “Св. Анна”, първо ще се озовете при посетителския център “Portile de Fier”. Посещението без гид е безплатно, ако искате такъв има входна такса. Ако на място има човек, който говори език, който разбирате, препоръчвам да си платите таксата. Центърът е на 3 етажа, като на последния има три кули - възстановка на Трите кули, които са вече 2 и са на брега на реката. Панорамата е на 360 градуса и е великолепна. Служителите предлагат и услугата “планински водач”, в случай, че имате нужда за някой от 14-те маршрута.
Снимки от покрива на посетителски център на природния парк "Железни врата" - гледка към Дунава, към манастира "Св. Анна" и едната кула на покрива
МАНАСТИР “СВ. АННА”
Манастирът е женски. Прави впечатление с нетрадиционния за българите външен вид - П-образна сграда, изградена по метода на руските къщи, с дървени трупи. От него се разкрива панорама към град Оршова и заливът Черна. В него множество отбори по гребане идват от цяла Европа за тренировки. Манастирът е изграден по идея и с финансите на Памфил Шейкару (1894-1980). Журналистът е натрупал голямо състояние и е решил да посвети манастира на загиналите си бойни другари. Построен е между 1936 и 1939 година, но е осветен на 2 декември 1990 година (след революцията). Първоначалната причина е разразилата се Втора световна война, след която настъпва атеистичния режим и мястото започва да функционира като увеселително заведение. На 24 март 1975 година в Мюнхен ктитора подписва акт за дарение на имота към Митрополията на Крайова. Самият П. Шейкару е погребан в Германия, след което тленните му останки са пренесени и препогребани в Букурещ, и след още едно преместване при завършването на манастира вече са намерили вечния си дом пред входа на храма, където постоянно горят свещи в негова памет.
Манастир "Св. Анна", гр. Оршова, Румъния
ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ В ЕШЕЛНИЦА
Музеят принадлежи на Дойна и Теодор Григоре. Там посрещат с емблематичната за района ракия от смокини. Експозицията е разположена в две къщи в един двор. Лявата страна е лятната къща с кухнята и мястото за седенки и ръчен труд, а вдясно са събрани носии от цяла Румъния, безброй снимки и предмети от бита.
ЕНОРИЙСКИ МУЗЕЙ ПРИ ХРАМ “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
Храмът е на главния път в Ешелница и няма как да го пропуснете. Зад него се намира музея, в който има старинни икони и църковна утвар.
ПЕШЕХОДНИ МАРШРУТИ ПО ЧУКАРИТЕ НА ДУНАВСКАТА КЛИСУРА ЖЕЛЕЗНИ ВРАТА
Така се наричат на румънски възвишенията - чукари. При Железни врата свършват Южните Карпатите, от другата страна на реката на Сръбска територия започва Стара планина.
Свежестта на пролетната гора и красотата на всичко около нас ни донесоха голяма радост
Тези редове и кадри предоставям на вашето внимание благодарение на АБУЖЕТ и FIJET, както и FIJET Румъния, които ме поканиха на събитието на румънската асоциация. Посетете района, след което чакам вашите отзиви!
Видео, заснето от лодката, в която бях.
Ако решите това да стане посредством организирано пътуване - запишете се за бюлетина. Програмата за 24-26 май 2024 г. и тази за 4-6 октомври са готови! Очакваме ви!
0 Коментари