Люлински/Горнобански манастир "Св. св. Кирил и Методий"

Люлинският/Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" е много посещавано свято място в непосредствена близост до гр. София. Зиме и лете потоци от хора минават през местността, където се намира той, тъй като е изходен пункт или спирка по няколко туристически маршрута. През зимата Бонсови поляни са предпочитано място за снежни забавления за децата. Може би по тези причии не бях писала за него на страниците на блога. Поправям този пропуск. До вилната зона можете да стигнете с градски транспорт или с кола. Наблизо има и хижа, която не харесвам. Тоест, ако желаете да поостанете в планината, носете си вода и храна. Също така, обръщам внимание на изобилието от кърлежи в Люлин планина. Неслучайно вилната зона се казва "Кърлежа".

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Моите есенни снимки ще илюстрират текста от книжката на Борис Николов "Манастирска летопис".

Събрал стадо Цоне ...
Няколко години преди Освобождението жителите на Горна баня, недалеч от София, се заловили да възобновят манастира, наричан "Св. Крал", сгушен в дебрите на близката Люлин планина. Преданието разказва, че най-голям радетел на това дело бил дядо Цоне. Неговото име и до ден днешен стои вдълбано в стената на манастира.
Патриот човек бил дядо Цоне. Той знаел за шетнята на Апостола из Софийско. Било му поръчано да се залови с възобновяването на манастира, та да има къде да се подслоняват комитските хора.
И Цоне с любов се наел с тая патриотична работа. Но нямал разрешение от турската власт, та го арестували и го повели чак в Русчук на съд. Но къде с подкупи, къде с хитрости работата била омаловажена, та Цоне прекарал в зандана в Русчук само два месеца и половина и го пуснали, като се чудили за какво е запрян. Тогава Цоне събрал стадо от 600 брави (овце) и го подкарал за Цариград с везира да се срещне. Дарил той стадото на великия везир и от него получил разрешение манастира да се съгради.
Когато се завърнал в Горна баня, голямо тържество станало и манастир почнали да градят селяните...
В Освободителната руско-турска война дядо Цоне бил "хванат" в обоза на турската армия, та разказват как до Плевен бил ходил да прекарва храна и муниции. Но там избягал при братушките и след няколко месеца влязъл в София ведно с витязите на генерал Гурко, облечен в руска униформа.
Ето това е най-новата история за съзиждането на Люлинския манастир.
Вековете са покрили с неизвестност началото на манастира. Пак предание свързва по-сетнешното му име "Св. Крал" със сръбския крал Стефан Урош II Милутин. В своята богоугодна дейност той построил толкова църкви и манастири, колкото години стоял на престола и затова по-късно бил канонизиран за светец. Мощите му били укрити в люлинския манастир, та затова и манастирът бил наречен "Св. Крал".
По-късно мощите на Стефан Урош били пренесени в софийската църква "Св. Неделя", но на Люлинския манастир останало името "Св. Крал".
През 1972 г. пожар изгорил сградите на манастира. Останала само църквата с оскъдна стенопис без купол. Но огънят не изпепелил онзи хубав спомен за дядо Цоне, събрал стадо овце за великия везир, та манастир народен да съгради.

Люлински/Горнобански манастир "Св. св. Кирил и Методий"

Новата църква е осветена през 1876г. от софийския митрополит Милети. Тогава е започнало и строителството на просторна двуетажна сграда с чардаци (изгоряла през 1972 г.)


Раката, в която са били положени мощите на св. Крал

Крал Стефан Милутин се упокоил на 29 октомври 1321 г. Първоначално мощите му били положени в Банския манастир „Св. Стефан“ в Косово. През 1389 заради Косовската битка били пренесени в близкото село Тренча. Около 1460 митрополит Стефан ги отнесъл и скрил в манастира в Горна баня край София заради турските набези в Сръбско. Към 1500 г. са пренесени и скрити в притвора на софийската централна църква, по-късно наречена „Свети Крал“, където са и до днес. През XVI-XVIII век енориашите силно търсели упование и се молели на светите мощи. Те припознавали светеца за свой покровител и пазител на града. Вярва се, че по време на чумната епидемия през XVII век градът София бил опазен по чудо поради силните молитви към светеца. Има сведения за много чудеса и изцеления сред местното население.

След Освобождението Горнобанският манастир се замогнал и се сдобил със значителни имоти. През 50-те години на 20 век, в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Имотите са разграбени, стопанството – разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава манастирските сгради. Скоро след това е възстановена само черквата, но без съществувалия дотогава купол.

Най-обичаният сръбски светец, св. Сава, се е упокоил в град Велико Търново по времето на Второто българско царство. Да, впоследствие тялото на светеца се е завърнало в родината му. Но това не значи, че той ни е напуснал докрай и завинаги. Като своебразен заместител и утешение ни е оставил софийската светиня – мощите на св. крал Стефан Милутин, кръвен и духовен потомък на св. Сава, защото всички светци от рода на Неманичите са негови духовни чеда.

На 30 октомври Българската православна църква чества паметта на св. крал Стефан Милутин. Мощите на сръбския крал-светец се покоят в столичния катедрален храм "Св. Неделя", който чества този ден като втори храмов празник. През 2021 година, по повод 700 години от неговата земна кончина в София имаше тридневно честване.

Използвани са текстове от сайта на Софийска света митрополия и от книгата на св. Николай Велимирович "Животът на св. Сава".

*Книгата се продава в електронен формат на сайта на "Къща за птици". Цената е 2,50 лева.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Накрая споделям с вас един кратък разказ, който ще ни разходи из Люлин планина преди повече от половин век.

ЛЮЛИНСКИЯТ МАНАСТИР

Публикувано в "Църковен вестник", бр. 34 от 4 октомври 1958 г.

Хубава е Люлин и зиме, и лете! Нейната широка овална снага зиме почернява от народ. Откак се направи шанцата, в празник там става цял събор, и като белия като с индиго синкосан сняг се нареждаха много сергии със закуски и горещ чай. И в ранна пролет столичани бързат на Люлин да се освежат от животворните лъчи на пролетното слънце, да се ободрят от чистия планински въздух, да се любуват на разстлания зелен килим, на първите му багри от кокиче и минзухар, хвощ и кукуряк, докато сивият купол от мъгла и дим прихлупва столицата като връшник.
Щом пролетта прогони снега и от лазчините и зеленината почне да избуява, нашата малка красавица първа открива гостоприемни обятия и народ плъзва по нея, докато по-голямата й сестра - Витоша - е още сива, неприветлива, покрита със сняг до Камен дел, Тинтява, та и до Паша бунар!
През лятото Люлин е пак пълна, защото не само за скиорите, но и за туристите тя е трамплин,- предверие на Витоша: първо тук се тренират сърцата и мускулите, та щом престанат дъждовете след Петровден, и има где да се сяда и лежи, народът масово се отправя към Витоша. Все пак и тогава Люлин си има посетители, било такива с малки деца, или пък от ония, които на Витоша не отиват по-далече от ... Старческите поляни!
Хубава е Люлин и зиме, и лете!
***
Беше една майска утрин. Напуснахме павираното княжевско шосе при шанцата и поехме стръмната пътека, що криволичи по склона на Люлин, като се промъква край няколко дворове с бели къщурки и овощни дървета, продължава да се ниши през млада дъбова гора и лещак и скоро ни извежда на платото. Тежката раница вече не тежи, не превива кръста. Изчакваме изостаналите, които изпускат последната тежка въздишка и качваме близкия хълм, от който в краткия отдих се любуваме на простора, отправяйки поглед в свободния кръгозор: на изток - забуленият в утринната си плащеница от ефирна омара град; на юг - грамадното туловище на Витоша с близките Копита, Тинтява, а от Камен дел до Черни връх - царящата още снежна степ; на запад - манастирската гора и билото на Люлин и на север - зелената пелена към Банкя, краят на която се губи в полите на Стара планина! Да гледате Витоша от Княжово не ще я видите, но от Люлин тя е "по-близко" до вас, та разгъва омайните си прегръдки в релеф, като че ли я гледате през стереоскоп! Права е поговорката - колкото се отдалечавате от планината - толкова по-близо изглежда!
С лека крачка вървим по равен път през красиви поляни и ливади, осеяни с лайка, жълтурче, великденче, незабравка, теменуга и други полски цветя и навлизаме в манастирската гора. Не само защото тя е стар резерват, бранище, то долът е запазен от западните ветрове, та дървесата сключват короните си на височина към 20 метра! В манастира ни посреща каменната чешма с бистра студена вода. Ето и храмът, заобиколен от няколко големи борове, като да са почетна стража! Храмовата постройка е каменна. Олтарът и ъглите от двете му страни са хванати с дялани блокове от гранит. Форма кораб, с две странични ниши освен олтарната, та образува кръст: отгоре осмоъгълно кубе с 8 прозорци.
Скътан в най-врязания дол на североизточния склон на Люлин, манастирът е известен под наименованията горнобански, Св. Крал и св. Кирил и Методи. Той е преди всичко горнобански, но негов "диоцез", така да се каже, са и селата Драгичево и Суходол, а посетители и дарители са идвали от цяла Софийска околия и извън нея.
Зачатките на много наши светилища се крият в дълбоки старини, често възникнали по приемство върху стари римски, тракийски и други езически такива, но Люлинският манастир ще да е основан не по-късно от Второто балгарско царство (преди турското робство), посветен на светите наши равноапостоли Кирила и Методий.
***
От началото на Възраждането (История славянобългарская на Отца Паисия, 1762) - до 1862 - цял век Люлинският манастир ще да е играл голяма роля като огнище на православие и българщина. За ония времена на мрак и робство нашият народ е виждал утеха и спасение в православието: вярата в доброто бъдеще, надеждата да освобождение и любовта, с която е издигал, дарявал и възстановявал църкви и манастири, като израз на всичко това. След тържествени служби на събори в манастирите са се разстилали дълги трапези по поляните и под сенките, с печени агнета, вити баници, люта ракия и руйно вино, и под звуците на гайди и тъпани народът се е отдавал на веселие. Пред доволните погледи на старите са се пеели старинни песни за славни времена и ветхи войводи: младите са извивали кръшни хора и ситни ръченици - до залез! Така българинът е давал израз на обществеността и единомислието; оформял и заздравявал е народностното си чувство; така е предавал на поколенията идеята за свобода, защото, събран в множество, той е виждал своята сила и осъзнавал своята мощ за борба.
Велелепието на службите и пищността на веселието около манастира, както и значението им за духа на българите не ще да са били извън полезрението на поробителя, затова храмът е изгарян няколко пъти. Старец един, горнобанец, служител в манастира, ми разказваше през 1939, че след последното изгаряне горнобанци събрали пари и проводили едного старика с колективна молба в Цариград, дето стигнал пешком след един месец път, но успял да получи ираде от султана за възстановяването на храма, което станало 1873 - видно от издълбания надпис в камък на постройката, а освещаването станало 1876 - видно от надписа под олтарния прозорец.

Автор: Капитанов

Линк към всички публикации за разходки близо до София