Осоговска планина и кулинарен туризъм :) плюс бонус Лозенска планина

На националния празник в 8 сутринта на хижа Осогово нямаше никой. Маркировката към връх Руен уж ни поведе, а ни остави малко след това. За наш късмет зад нас пристигна група от Разлог, която бе водена от местен човек и ние се включихме в нея. Групата бързо остана без двама от участниците без да броим кучето. Смело напред и леко нагоре. В отсъствието на каквато и да било маркировка. Извървяхме едва 6 километра до двата заслона. Починахме малко. Отправихме се нагоре, където според описанията започва коловата маркировка, но падна много гъста мъгла и ние се върнахме с още двама човека от групата от Разлог. Теренът беше заледен сняг. Моторните шейни близо до хижата бръмчаха вече. Срещнахме ски-учител, който ни каза, че зимния маршрут е по ски пистата право нагоре. Ние бяхме следвали всички описания в нета и червената маркировка, която изчезва почти веднага след началото. На паркинга и в хижата гъмжеше от хора. Беше време за обяд и шансовете ни да се нахраним там се свеждаха до около 2 часа чакане.

На път за връх Руен от хижа "Осогово"

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Гъстата мъгла, която попречи на прехода ни до върха

Хижа "Осогово"

Така че слезнахме в Кюстендил и по метода на питането на местни хора стигнахме, дори всъщност ни заведоха, до ресторанта "Тихият кът" в село Слокощица. Да, но и там беше пълно. Все пак 10 минути по-късно ни настаниха и ни нагостиха с великолепна храна. Стилен ресторант с превъзходна кухня. Абсолютно неподозирано. Деца тичаха по ръба на празния басейн, за ужас на баща им, а по покрива на навеса и ресторанта пасат кози. Някой ден пак ще се надявам да не качим връх Руен, за да се нахраним там :)

Село Слокощица го обходихме за храносмилане и разтуха от недовършения преход. Живо село, по всички дворове кипеше труд. В единия му край до реката има живописна църква с поддържан двор, но за съжаление беше заключено.

В ресторант "Тихия кът" в село Слокощица

Храм "Св. Никола" в село Слокощица

Не беше заключена камбанарията на гробищата обаче, откъдето се откриваше великолепна панорама и стават хубави снимки. Самата камбанария е чудесен обект за заснемане.

Камбанарията на гробищата

На другия ден, неработен понеделник, в три следобед тръгнахме на лека разходка в Лозенската планина, по време на която обаче открих нов начин за достигане на връх Половрак, вероятно добре познат на ходещите често в тази планина. Малко след манастира има една поляна и знаех за пътеката през поляната и нагоре. Обаче пътя също води към върха. По-бавно наистина, но така поне става кръгов маршрут. На върха се вееха две чисто нови знамена едно над друго. Едното със специален надпис с името на върха и височината му. Явно по повод националния празник хората са решили да сложат не просто флаг, а два. В шест часа бяхме на изходния пункт на БЧК в село Лозен. Чудесно раздвижване, топло време и слънце за разлика от предния ден на негостоприемното Осогово.