Пещерата Проходна и околности (допълнена)

Днес ще ви ракажа за района около Луковит, като нямам никакви претенции за изчерпателност. Както обикновено колкото и да обикаляме, се оказва, че има все повече за гледане.

Пещера Проходна/Очите

На гара Карлуково, на брега на река Искър, е психиатричната болница и много хора асоциират мястото само с нея. Районът изобилства от чудесни места, за част от които ще ви разкажа днес. Дните в момента са най-късите, обаче въпреки това може да се направи пълноценна и изморителна еднодневна разходка от София. Скоростта по магистрала "Хемус" във вечерните неделни часове не се различава от тази в София в час пик заради ремонтите, но времето в колата минава в похапване на вкусотийки от приятелския "сух пакет", съдържащ една тобра с кутии със зеленчуци и домашни варени яйца :)

Да се върна към сутринта.

Детето ме поведе към пещерата Проходна, където е била като малка, но не си спомня. Събрахме се весела компания и за първа спирка избрахме екопътеката Геопарк Искър - Панега. Има голяма отбивка вляво на пътя за Луковит. Чудна разходка, за час и нещо обходихме най-интересната част и се прибрахме напряко през баира към колата. Ако нямате намерение да стигате до края на пътеката, която е 10 км, можете спокойно да направите като нас след най-емблематичната част, а именно пътеката над водата.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Началото изисква малко гъвкавост.

За да слезнете до нивото на реката се минава по тези стълби

Река Панега

След това е равно и лесно

Особеното синьо!

Това място стана много любимо на фотографите

Дървената пътека над река Панега

След този мост баирът е ваш, ако не ви се ходи още по пътеката

Следваща спирка - пещера Проходна.

Има два варианта (поне). Ние избрахме този, при който се стига с кола до входа на пещерата.

Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с.Карлуково, община Луковит. Геоложкият феномен се намира на 250 м надморска височина. Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от село Румянцево. Това е най-дългият пещерен тунел у нас с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Вследствие на ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ – две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. Това дава и уникалния облик на пещерата. Погледнати от долу, те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. (Уикипедия) Винаги някой ни гледа, не сме изпуснати от поглед :)

В пещерата са снимани множество филми. В днешно време привлича катерачи и ектремни хора, които скачат с бънджи. Днес катерачи имаше, бънджи - не.

Пещера Проходна/Очите

Из пещера Проходна

След като се върнахме при колата стигнахме до Пещерния дом по шосето. Разстоянието е много кратко. Има пътека от другия вход на Проходна до Пещерния дом. Не знам как да нарека това място - хижа ли, хотел ли. Първото объркване е от табелата на входа с надморската височина - няма и 200 метра. Усещането е като за по-високо. Сградата е построена през 80-те години с интересен архитектурен замисъл. От пътя се вижда само "върха на айсберга". Терасата на ресторанта дава прекрасна гледка към дефилето на Искъра. Самият дом обаче не ми е уютно място. В ресторанта не очаквайте нищо особено, а като отношение - пещерен хлад. Очевидно Пещерния дом привлича трапезни туристи. Озвучаването дори не искам да го коментирам. Единственото отоплително тяло в голямата зала на ресторанта бе насочено към празна маса за персонала. Избягвайте го!

Гледка от терасата на Пещерния дом

Спасихме се възможно най-бързо от там и слезнахме към скалния манастир "Света Марина". Табелата е зад Пещерния дом. Пътеката е стръмна, хлъзгава и трябва да се слиза внимателно. Когато вече сте много близо до водите на реката тръгва вдясно относително хоризонтално по дървени мостчета с парапети и с метално въже, забито в камъните. Да, не е безопасно, но е направено всичко възможно да стигнете до там здрави и читави. Изисква се внимание.

Скален манастир "Св. Марина", Карлуково

Скален параклис "Св. Марина"

Фасадата на скалния параклис "Св. Марина"

Скалната черква на манастира "Св. Марина" в сегашния си вид датира от средата на 12 век. Обитаван от монасите исихасти, скалният манастир е възникнал като място за уединена молитва, свързано с големия ставропигиален манастир "Викторова лъка", който се намира на отсрещния бряг на р. Искър. Просъществувал цели осем века, храмът "Света Марина" е разрушен почти до основи през 80-те и 90-те години на 20 век. Благодарение на многобройните трудове на изкуствоведи, историци и реставратори (над 10), и наличните снимки в момента тя е възстановена в първоначалния си вид. Стенописите са дело на майстора иконограф Марио Беров.

Стоите пред един от малкото храмове в страната ни, които по Божията воля, освен че е част от неоценимото културно наследство на християнска средновековна България, е построен и се поддържа изцяло с доброволен труд и дарения на многоброен екип от родолюбиви българи, без помощта на държавата и средства по проекти.

Храм от хората за хората, както винаги са издигани в многовековната история на страната ни.

В края на публикацията можете да откриете повече информация за храма.

Много въздействаш текст, оставен за поклонниците.

Някак не хармонира с табелката

но тя е с чисто практическа цел, да не падне някой в реката :)

Дворчето на манастира беше отключено, но за голямо наше съжаление църквата беше затворена с катинар. Наистина чудесно, духовно и прекрасно поддържано място. Благодарение на Флориан.

Върнахме се по пътеката до колата на паркинга. По-скоро издрапахме :)

Качването е много по-лесно от слизането, това си го знаем отлично. Предвидете си около 15 минути в посока.

Пак в колата и следваща спирка - скалният манастир "Свети Никола - Глигора". Спускате се от Пещерния дом към гара Карлуково под моста на влака, където намалявате скоростта, за да се нагледате на изкуството, и след моста, по който ще минете завивате вдясно. Има табели, няма как да се объркате. Черен път ще ви отведе до дървени порти, които ако имате нашия късмет, ще са отворени и така след още 1.5 км ще стигнете до аязмото и стълбите към скалите. Без съмнение този скален манастир е много по-лесно достъпен от "Света Марина". Личи си, че и на двете места се полагат грижи от прекрасни хора. Два скални манастира толкова близо един до друг, а толкова различни.

По пътя за скалния манастир "Св. Никола" - Глигора

Кът за сядане в подножието на манастира

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Открити са следи от опожаряване, вероятно при едно от татарските нападения през XVIII век. В близост са намерени надписи, документиращи опитите на рицарите на Владислав Варненчик и Янош Хунияди през 1444 година да отблъснат османските нашественици от Балканите.

Църквата е била изписана в два живописни слоя. Първият датира от 1360 година, а вторият е от края на XVII век. През 70-те години на XX век е извършена реставрация. Днес оригиналните стенописи се съхраняват в НИМ София и в РИМ Ловеч, по скалите има нови стенописи.

Скален манастир "Свети Никола - Глигора"

Под моста

По пътя към къщите на Ачо

Водното огледало

Денят вече си отиваше, а ние искахме да видим и каменните къщи на Ачо. Успяхме. Вече на здрач. Творят хората в този край, обичат камъка и знаят как да го одухотворят. Невъзможно ми бе да снимам всичко, което видях.