Велинград - част II

Първоначалният пост в блога, посветен на Велинград, стана много дълъг, а имам още много да разказвам, затова правя това продължение.

Започвам с тази снимка, защото във всички обходени от нас горички се извършва сеч.

Последните четири празнични дни отново бяхме в града и успяхме да открием нови за нас места.

От местността Гергевана и параклисът "Св. Георги", за които съм писала, пътят продължава към "Св. Никола". Мястото продължава да е поддържано чудесно и беше сборен пункт на много местни хора на 3 март.

Пътеката след това се разклонява на две. Едната продължава към Славееви скали, а другата към местността Стария чарк. Ходи се не повече от 10-15 минути. В момента е малко по-бавно (15 мин.), защото се заобикалят кални коловози. Старият чарк е очарователно място, което лятото сигурно е препълнено с хора по брега на река Еленка. Има навес с огнище, чешмичка, видяхме и други места да палене на огън. Реката е изключително живописна, с многобройните скокчета и големите камъни.

Местност Стария чарк

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

След Стария чарк пътеката продължава, но остава за по-сухо време.

Възможен е пешеходен преход от Велинград до Юндола, но е доста продължителен за нашата група. На 1 март се отправихме към пистата в местността Старина на около 5 км след Юндола, посока Белмекен. Очаровани сме от мястото. За опитни скиори е твърде скучно, но за начинаещи е чудесно. За разлика от Банско, което беше потънало в мъгла по това време, при нас проблеми с времето нямаше. Базата се стопанисва от Лесотехническия университет. От едната страна на пътя са ски съоръженията и хижата, от другата има конна база.

Децата с голям апетит ядоха от домашната торта в ресторанта. Настина конкурира произведенията на доста претенциозни софийски сладкарници.

Най-малкото конче, което някога съм виждала.

На другия ден решихме да стигнем до параклиса "Св. Илия", който се намира на Елин връх. От Каменица се тръгва нагоре по пътя, като се преминава през една бариера. Близо до нея започва маркировката на изкачване пеш до горе, но ние продължихме с колата, търсейки една отбивка по-нагоре. Подминахме тази местност.

Малко по-навътре по пътя започва и оригиналната маркировка, състояща се от надписани дискове. Много благодаря за поставените знаци, без тях нямаше да се ориентираме.

В гората навлизахме във все по-дълбок сняг и на 200 метра след чешмата се отказахме. Бяхме наистина близо до параклиса. Ще се върнем при първа възможност.

Елин връх е най-вдясно на снимката. Панорамата е от края на паркинга на хотел "Макси", точно под изоставения хотел "Кисловодск". (Към края на август 2016 хотел "Кисловодск" вече е в ремонт и навярно скоро ще отвори врати.)

След хотел "Макси" започва еко-пътека, която има много разклонения.

Този път се отправихме в посока табелката "Вазова поляна". След изкачване по широк път през гората стигнахме до едно разклонение, след което, както разбрахме, щяхме да затънем в кал и ето още един маршрут, който остана за по-сухо време.

В гората обаче минахме покрай много интересни скални композиции и първите минзухари за сезона :) Пролет идва!

Завършвам (временно :) )тази част с две снимки от баирчето под "Св. Георги".

Пожелавам на всички прекрасни дни във Велинград!

Продължение:

Да разкажа за Елин връх, където успяхме да се качим, все пак. В слънчев и топъл летен ден обстановката нямаше нищо общо с мартенските снегове от горните снимки :) Този път с колата стигнахме до това място, което няма как да пропуснете:

Преди него има няколко чешмички.

Ходи се по широк черен път, по който преминават и по-смели шофьори. В началото има изкачване, в края също, но в по-голямата си част маршрутът е относително равен.

Параклисът "Св. Илия"

Изглед от басейна, където си починахме след похода :)

Един от септемврийските почивни дни прогнозата на yr.no не се сбъдна, което е прецедент, откакто ползвам сайта. Това ни позволи да се качим до Славееви скали. Маршрутът минава през добре познатия ни параклис "Св. Никола" и продължава по широкия път. На табелката за отбивката към самите скали пише, че остават 45 минути, но ние стигнахме по-бързо. Срещнахме 2 групи хора, които се бяха отказали. Наистина, в сравнение с широкия удобен път отбивката през гората изглежда доста стръмна, но е съвсем преодолима. Гледката от скалите е много хубава. Между самите скали има гнезда на оси. Внимавайте, ако се изкушите да се катерите по тях. Имало е дървена стълба, от която в момента са останали някакви останки. Доволна съм, походът си заслужава. Добре че са басейните в града, за възстановяване след това :)