Храм "Св. Георги", село Златолист

В средата на месец юни софийската жега ни изпрати в прохладните басейни на Сандански.

Използвахме възможността да отидем до храм "Св. Георги" в с. Златолист, в който е живяла Стойна, почитана от много българи. До църквата се стига като от главния път за Кулата завиете към с. Катунци. Малко след селото по пътя към манастира има чешма с хубава вода. След това има път, ту черен, ту асфалтов, но равен и добър до с. Златолист. Там ни посреща тази табела:

Тук се вижда външната стена на манастира и пътя, продължаващ посока Мелник. Доколкото разбрах се стига пеша, но нямам подробна информация:

Къща в с. Златолист

Храм "Св. Георги" в с. Златолист

Гробът на Стойна

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Окачените люлки на чинара

П.С. Есен 2018 - В храма посетителите вече са много повече. Много ме боли, че си носят ножчета и маркери, за да изчоплят кората на прекрасния чинар и да запишат имената на близките си по дървото. Тъжно е и се надявам някой да спре този процес. Дървото е обезобразено.

Сандра Керелезова, прекрасен човек и автор, ми позволи да публикувам тук нейната статия, отпечатана в бр. 161 на сп. "Християнство и култура". Тъй като във времето се опитах да науча повече за православното християнство, ми се струваше, че има нещо нередно около култа към Стойна. Текстът на Сандра много добре обяснява днешната ситуация.

Ако искате да се "срещнете" с българин, отдал живота си на вярата, помогнал на хиляди хора и загинал мъченически, прочетете книгата за отец Евстати Янков Евстатиев. Може би той ще бъде канонизиран за светец.

ПОЧИТТА КЪМ ПРЕПОДОБНА СТОЙНА: В ЛАБИРИНТА МЕЖДУ ВЯРАТА И БИТОВИЯ МИСТИЦИЗЪМ
В последните десет години за т.нар. преподобна Стойна (1883–1933) откриваме впечатляващо много публикации в интернет и печатните медии, съчинени стихове и молитви, посветени на нея поне пет книги и многобройни репортажи в контекста на нейната възхвала. И нито една публикация, която да хвърля светлина върху това защо от страна на Православната църква тя не е причислена към сонма на светиите, макар и да е наричана преподобна (както са наричани светците подвижници, прославили се с аскетичен живот и небесно смирение, повечето от които са дали монашески обет). Може би църковните авторитети тук биха отбелязали, че не е необходимо да се отделя внимание за всеки такъв казус на апокрифна мистика, защото те са много. Случаят с преподобна Стойна обаче е специфичен с това, че почитта към нея от страна на поклонници се извършва в пространството на православен храм – църквата „Св. Георги” в село Златолист, Югозападна България. В двора на селския храм е нейният гроб, на който ежегодно идват да се поклонят множество хора от цялата страна.

Нужда от дискусия – без назидателен тон – има, защото тя би очертала важни духовни ориентири не само за любителите на мистични истории, не само за онези, които отчаяно търсят някакво чудо, независимо откъде идва то (с надежда за изцеление или за изход от друго житейско изпитание), но и за просветените християни. Въпросите сякаш са повече от отговорите. По-важното обаче е да не се притесняваме от въпросите. Това има предвид големият румънски духовник архим. Клеопа (Илие), когато казва: „Никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях, без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор”1.

Какво свързва личността на преподобна Стойна с храма в село Златолист? Семейството на Стойна се преселва в България от Хазнар, Серско. Според свидетелствата тя попада в село Долна Сушица (днешен Златолист) през 1895 или по-късно – през 1913 г. (според различните източници), и избира за свое убежище местния храм „Св. Георги”. Заселва се там в стаичка към църквата. Днес тази стаичка е запазена също като място за поклонение – с нейни иконични портрети. Впрочем според едно свидетелство2 кандилото в стаичката е дар от Ванга в знак на почит към Стойна, по настояване на Ванга е сложена и нова надгробна плоча на гроба на покойната Стойна.

Според житието й, написано от Зоя Великова, внучка на нейната по-голяма сестра, като дете Стойна загубва зрението си вследствие на едра шарка. Явява се свети Георги, който казва, че тя е под неговата закрила, като неин брат. 3 Според преданието за нея отново свети Георги е този, който й указва да се засели в храма, посветен на него.

Оттук следват множество истории за нейните пророчески и лечителски дарби; свидетелства за левитация, усилени молитви, разговори със светиите от иконите; целомъдрен живот в усамотение, далеч от светската суета; постничество, раздаване на получените дарове за благодарност и т.н. За да потърсят съвет или изцеление при нея идват множество хора не само от близките села и градо ве, но и от по-далеч. Когато говорим за тези срещи, на един детайл от нейното житие обръща внимание Златина Иванова в своя статия4. Това са свидетелствата за ролята на Стойна като изповедница, но не единствено в качеството на мъдра духовна старица, а сякаш като извършителка на тайнство, след което хората били допускани до свето Причастие. Сред тези красноречиви разкази е и този на жена от съседното село Катунци (Е. Гацева): „Много одеа при нея за лек, за да се дулват (изповядват) до нея, ако са грешни, та да могат да се комкат”. „Тази жена е била изповедник на отиващите при нея... Но един от критериите за истинския духовен старец е, че ако той самият не е духовник, след като изслуша духовните проблеми на чедото си и му даде нужните наставления, ще го изпрати при свещеник да се изповяда и да получи прощение на греховете”, пише Златина Иванова. След като посочва и други смущаващи от православна гледна точка специфики, свързани с преподобна Стойна, като даването на съвети за извършване на практики с магическа ритуалност или разпространението на апокрифна лъжецърковна литература, авторката заключава: „За съжаление в жизнеописанието на преподобна Стойна не откриваме образа на една православна светица. При все че текстът изобилства от характерни за агиографската литература твърдения – Стойна е усърдна постница, има божествени видения, често се причастява, със сълзи се моли, върши чудеса – те съвсем не са белег единствено на светостта, както доверчиво вярват немалко хора. Аскетично битие и чудотворство се среща и при индийските аскети, и при будистките монаси, и при много окултисти, и при изпаднали в прелест православни християни”.
Тук обаче идва въпросът защо в публичното пространство не откриваме изказвания на православни духовници, които да споделят своето смущение от тези специфични нюанси в образа на преподобна Стойна – от една страна, и от друга – за разрастващата се почит към нея. Свещеникът, който посреща младата Стойна и я приютява в стаичка към храма, е отец Георги Костадинов. Според някои твърдения именно той дава прозвището преподобна. Той свидетелства
и за някои от нейните необичайни дарби пред съселяните си, каквото например се споменава в свидетелството на Н. Маринова: „Дедо поп (свещ. Г. Костадинов) распрааше: „Куги ке идем на черкова, чуем Калуграта си говори со светците”. Икато влезе попо – нема ги светците”. На него Стойна споделя, че знае деня на собствената си смърт и че ще си отиде от пневмония. Той бди над нея, внимава никой да не влиза в стаичката, докато тя за седем дни изпада в „примряло” състояние, на излизане на духа от тялото.

Според разказа на М. Стамболиева (съселянка на Стойна и съпруга на неин кръщелник) един владика, дошъл при пророчицата от Северна България, след като задал много въпроси и получил отговори, подарил кръст с думите: „Ние не сме достойни наполовина на теб, ако съм владика”. Самата Стойна изпитва почит към духовенството, като според свидетелство на своя съселянин Г. Калоянов казвала: „Искам да ме погребат с много попове –два, три, пет попа...”. На някои панихиди, извършвани в нейна памет, на които се събирали множество хора, свещеникът прочитал и нейното житие. Един от тези духовници е отец Ангел Кочев по време на служението му в петричкия храм „ Св. Георги”. През 2003 г. отецът участва със свой текст в сборника под редакцията на поета и журналист Румен Леонидов Преподобна Стойна. Неканоничната светица, където споделя увереността си, че Стойна заслужава канонична прослава, впрочем няколко години по-късно той отбелязва същото и за Ванга 5. След кончината на Стойна нейните приближени в стремежа да прославят личността й, уверени в нейната святост, обикалят храмове и манастири из цялата страна, за да оставят там икона с нейния лик. За целта на някои места им съдействат и духовници. Сродницата на преподобна Стойна Зоя Великова разказва: „На секи манастир, на сека черква, дето ода, нося снимка на баба Стойна [старата икона на Стойна]: в Русе на „Света Неделя”, в Русенско на манастира „Света Марина”, на Рилскио манастир. На Ресилскио манастир до Станкето (т.е.в църквата „Покров Богородичен” в с.Ресилово до гр. Станке Димитров), на Роженскио манастир... И у сите черкви у Петрич съм занела. А с поп Атанас одийме у Рилскио манастир и там обещаха да й сложат снимката у валтарчето, ма дали са я сложили – не знам...Не монахиня – светица е баба Стойна. Яз и при владиката одих, говорихза иконизирането (канонизирането) и он обеща”.
Йеромонах Дамаскин (р. 1913) от Роженския манастир разказва: „По едно време се чу за тая Стойна, cнимка донесоа и сложиа в черквата („Св. св. Кирил и Методий” в Роженския манастир). Аз не я махнах, щото имаше полза от нея - стотинки оставаа хората. До един лев се събираше на месеца. После игумена я махна”.

Единственото свидетелство с изяснителен смисъл от църковна перспектива, от периода след кончината на Стойна, в който почитта към нея интензивно започва да се разраства, откриваме от свещеник Иван Джолев (р. 1909 г.), служил в близкото село Катунци, но понякога и в Златолист: „Наричаха я „Светицата”, други – „Преподобната”. Тя обаче не е призната за светица. Мисля, че и не може да се канонизира. За да стане светица, трябва да има своите качества. Тя и преподобна не е. „Преподобна” значи монахиня, постригана на кръст от владика. А тя не е постригана. И рисунката й не е икона. Иконата е изображение само на светец. Тая рисунка е като портрет. Не е поставена сред иконите, а седи само в стаята (на Стойна)”.

Днес служението в храма в село Златолист е поел отец Антон Ангелов – свещеник от почти пет години. Той служи още в три храма в Неврокопската епархия: „Св. Георги” в Сандански, „Св. Георги” в село Левуново и „Успение Богородично” в село Струма. Една от реалностите, пред която се изправя отец Антон, както немалко български свещеници, на които се налага да покриват повече енории, е невъзможността да служи всяка неделя и на празник във всяка една църква. „Трудният момент е, когато съобщавам на енориашите по места, че ще отсъствам следващата неделя. Хората имат нужда от това да служим. Все повече вярващи разбират, че светата Литургия е центърът на нашия живот... Има и много хора, които ме питат къде в храма да застанат, за да се помолят. Където и да застанем в храма, Бог ще чуе нашата молитва, важното за нас е да бъдем там и да се учим да водим църковен живот”, споделя отец Антон.

Той поема да обгрижва и храма в Златолист на Рождество Христово миналата година, след внезапната кончина през изминалата есен на отец Никола Димитров, който дълги години служи в църквата „Св. Георги”.

За отец Антон Стойна е сред хората, изпаднали в труден момент и потърсили помощ и утеха от църквата при идването й в селото. „Тя била сляпа и немощна, трудно можела да се грижи за себе си. Но Бог внушил в сърцата на хората добродетели, които трябва да притежава всеки християнин. След като Стойна заживяла в църквата, местните селяни всеки ден идвали да й помагат, като й готвели и чистели”.

Стойна винаги съветвала хората да идват в храма, отбелязва отецът и според него в това можем да намерим разликата между нея и Ванга. Относно евентуалната възможност за канонизация, той казва: „За да бъде канонизиран някой за светец трябва да се съберат достатъчно данни за това, че се случват чудеса. Ако Бог допусне това да се случи, то тогава Църквата би променила своето становище”.

Дали обаче достатъчното данни за чудеса са достатъчни в случая? И определящи? Ето че въпросите стават повече от отговорите. Но дискусията, както казва старецът Клеопа, е полезно нещо, ако се води с единственото желание да се стигне до истината. Доколкото можем да я прозрем според човешката ни немощ.

1 Архим. Клеопа (Илие), Разговори за православната вяра, София, Омофор, 2018 г.
2 Всички цитати от свидетелства са взети от мащабното изследване „Сушишката светица Стойна” на Петко
Иванов и Валентина Измирлиева, сп. Български фолклор, бр. 1, 2 и 3/1991 г.
3 Славка Тодорова, Съвременно житие с каноничен оттенък – Преподобна Стойна от с. Златолист, Мелнишко,
https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2012/4/todorovas.
4 Златина Иванова, За култа към преподобна Стойна в Югоизточна България, Църковен вестник, декември
5 Архиерейски наместник иска канонизация на Ванга, dveri.bg по публикация от в. „Стандарт”, 02.02.2011 г.

Още идеи за разходки в района