Връх Белмекен, Рила планина

"Мисълта на човека е може би най-скокливото, разнообразното и подвижното нещо, но когато той е на път (поне за себе си това мога да твърдя), тя става много по-"шарена". Това е съвсем естествено, защото при пътуване всеки миг картината около тебе се мени, отбива те от обичайните и те навежда на нови мисли, като раздвижва все нови и нови асоциативни вериги. Това е уморително, но и освежително - тази по-цялостна употреба на сивото мозъчно вещество, туй задвижване на необичайните механизми. Струва ми се, че тази усилена умствена гимнастика е едно от най-големите удоволствия и ползи от пътуването; свежите впечатления, мисли и преживявания които обновяват мозъчното кръвообръщение и освежават цялата душа."

Николай Хайтов, "Из Беломорието"

Освежаването на цялата душа миналата събота се получи добре. И за кръвообръщението се погрижихме, тъй като изкачването на връх Белмекен от язовира изисква преодоляването на около 700 м денивелация.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Групата ни стигна от София до язовира по "царския път" - през Белово, Голямо Белово и Юндола. През Сестримо също има възможност, но съм шофирала по този път и не ми се повтаря. Безспорно по-красив, но много лош. И по двата начина се стига за едно и също време.

Прогнозата за времето се променяше към добро. Първоначалната възможност за гръмотевнична буря бе заменена с лек дъжд. В крайна сметка имахме идеално време - бурята се беше разразила в ниското на север от нас, а ние се радвахме на облаци, които ни предпазваха от жаркото слънце. Въздухът е кристален, чист, свеж. Пътеките са прекрасни (почти няма камъни!), почвата е мека и приятна за ходене, тук-таме има по-гъст клек, но нищо страшно. По маршрута срещнахме и много деца.

С напредването на изкачването, гледките към язовира стават все по-пленителни

Отправната точка към върха, която използвахме ние, е голямата язовирна стена в югозападната част на водоема. Тръгнахме по червената маркировка, която е доста оскъдна, но пътеката е ясна. На места има по няколко варианта, които се събират отвъд клека в един. Върхът се вижда ясно от язовира. Напредвайки по червената маркировка видимо се приближавате към реброто, което е най-доброто за изкачване на върха през лятото. Няма да видите табелка, която да ви отбие към него, но има ясна пътека, а също и още хора. Ако продължите по червената маркировка, ще стигнете до х. "Белмекен", от която също има маркировка към върха, това е зимната пътека. Този маршрут не съм го минавала и не мога да го коментирам, но за лятото е излишно дълъг.

Реброто, по което се качихме до върха

В подножието на реброто ние си направихме малка почивка. До него бяхме вървели около час. След това до върха е около час и половина. Може и час, зависи от възможностите. Много бързо се вдига надморската височина. Язовирът е на 1923 м н.вис., а върхът е на 2628 м н.вис. Да кажем, че отиването и връщането отнемат 5 часа с всички почивки и снимки.

На самия връх не стояхме много, поради бурята не толкова далеч от нас. Но тя затихна и всичко беше наред. Гледките от обширното било на върха:

И накрая: една романтична прегръдка :)

В края на нашето пътуване се спряхме в Юндола, където можете да хапнете чудесно в заведението "Под явора", на изхода за Якоруда. Много рядко споделям имена на заведения или хотели, поради различните възприятия на хората, но в това заведение е много вкусно и отношението е чудесно. Обстановката няма да се хареса на всеки.

Може би сте били на "Вили Костенец", най-високата част на "агломерацията" Костенец. Там в самия център има водопад. От същия площад тръгва стръмен път, който води до хижа "Гургулица", която преди години ми направи много приятно впечатление (за ресторантчето става дума). Недалеч от нея е водопад Скаловитец. Хижата също е изходен пункт за маршрути във високата планина, има пътека и към х. "Белмекен", но вече част от няколкодневни преходи.

Още идеи за разходки в Рила.