Курилски манастир "Св. Йоан Рилски"

Днес ще ви разкажа за едно свято място, покрай което съм минавала десетки пъти, но никога не бях посещавала. Едно време не беше много удачно да ходиш "при лудите". Днес порталът е отворен. Курилският манастир "Св. Йоан Рилски" е разположен сред прекрасна природа, на чист въздух и спокойствие. Днес в манастира се лекуват много хора. Храмовете са лечебници със или без обособени медицински кабинети край тях.

Курилският манастир "Св. Йоан Рилски"

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Село Курило, днес част от гр. Нови Искър, е приютило манастирът "Св. Йоан Рилски", както и лечебницата в неговите земи, днес психиатрия. Най-много исторически сведения намираме за кв. "Курило", който до XIX век е бил известен като с. Скрино. Историята на неговото преименуване е следната: На път за гр. Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино. Тук генералът оставя началник — щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино в Курило. (от официалната информация за град Нови Искър)

Св. Пимен Зографски, стенопис в притвора на Черепишкия манастир

В манастира раздават брошура, в която пише така (всъщност поражда доста въпроси у мен): "Създаването на манастира се отнася към втората половина на X век и първоначално се е наричал "Св. Йоан Кръстител". По това време Средецка област влизала в състава на Охридската архиепископия. За съществуването му свидетелства и писмо с препоръки на Охридския архиепископ Теофилакт до Йоановото манастирско братство. През X век цар Петър нарежда мощите на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски да бъдат пренесени от Рила в София, където те са били съхранявани повече от 200 години. При това местене те за първи път остават да пренощуват в светата обител. По-късно, през 1469 година на път от Велико Търново за Рилския манастир, тук за втори път остават мощите на светеца, пренасяни от тържествено литийно шествие. Тогава храмът и манастирът приемат името на свети Йоан Рилски. По време на Османското нашествие по нашите земи около 1382 година манастирът е опожарен, но той не спира своето духовно съществуване. През 1593 година обителта е възстановена. В Курилския манастир са съхранени всички стенописи, излезли изпод майсторската ръка на св. Пимен Зографски от 1596 година. През 1816 година храмът е измазан и изографисан отново по времето на игумен Викентий. За разлика от художествените качества на първия живописен слой, новият се характеризира със занаятчийски похват и несръчност. През 1830 година към църквата се пристроява вътрешно предверие по време на игуменството на йеромонах Исая. През 1849 година е изградено външно предверие. По време на Възраждането манастирът е духовно и културно средище. Към него съществува добре организирано килийно училище. През петвековното турско робство манастирът остава единственото духовно и просветно огнище на местното население от околните села. През 1922 година с протокол (решение) на екзарх Стефан се създава женско ставропигиално сестринство "Бял кръст". Монахините в него развивали богата издателска дейност. Създали своя печатница за богослужебни, религиозни книги и списания. "Белият кръст" просъществува до 1958 година, като сестринството е наброявало десетки монахини, заети в лечението на хора, социални и издателски дейност. По време на комунистическия режим манастирът запустява."

След това встъпление, ще обърна внимание на два момента от историята на манастира.

Храмът е много красив и стенописите от XVI век са прекрасни. Няма как да говорим за Курилския манастир и да не обърнем внимание на св. Пимен Зографски. През 2021 година излезе книгата на Георги Тодоров, посветена на духовника, роден в днешната ни столица. В чест на 400 години от успението на светеца (годишнината беше през 2020 г.). Започнах да чета този четвървековен труд, материализиран в над 500 страници. Богато илюстриран и както личи, с вложени душа и сърце.

Олтарната икона на св. Йоан Рилски (снимката на репродукцията е огледална, за което се извинявам)

Житието на св. Пимен Зографски се приема за достоверно, тъй като всички подлежащи на проверка данни са потвърдени. Умните хора, които се занимават с наука, много бурно са разисквали цифрите на обновените и съградени от него храмове и манастири - "Обиколи целия софийски край, съгради в градовете и селата 300 църкви и обнови 15 манастира, сред които и Черепишкият манастир на река Искър, и събра много манастирски братя, постави им игумен и всичко нареди по образеца на Зографския общежителен манастир". Павел, на когото по-късно е дадено монашеското име Пимен (което значи "пастир"), се завръща по родните си земи на 55 годишна възраст, след дълги години в Света гора, за да се погрижи за своето стадо. Георги Тодоров задава много добре въпроса - как мислим за св. Пимен, зидарски или духовно? Св. Пимен е съграждал църквата като както казваме днес в света, общност. Никъде няма стенописи, за които да е доказано, че той лично е изписал. Делото му е най-вече духовно, чрез неговата пастирска власт. За строителството и изографисването е имало, както бихме казали днес, екип от хора край него.

Наистина препоръчвам книгата на Георги Тодоров, струва 25 лева.

Ключът от храма

Вторият момент от историята на Курилския манастир, който привлече вниманието ми, е делото на "Белия Кръст".

През пролетта на 1922 година в няколко поредни броя на "Църковен вестник" излиза следното обявление:

По решение на Св. Синод в Курилския монастир край София, близо до гара Курило, се открива от 1 юни (1922 година) Девическо монашеско училище, в което ще се приготвят монахини за ръководящ стопански персонал – икономки, счетоводителки и игуменки и пр. За девическите монастири в царството. Проигумения и директорка на училището се назначава монахиня Рахила, игумения на Габровския девически монастир.

Кандидатките ще се приготовляват за следните определени от Ц. Н. Събор монашески задачи: благочестие, подвижничество (въздържание, молитви и труд), милосердие, църковна просвета и мисионерствуване.

Подготовката на кандидатките ще се постига освен чрез редовната църковна служба, изучаване на църковно пение и четене, още и чрез прекарване систематически курсове по църковна история, библейска история, свещено писание, катехизис, нравствено богословие с оглед към монашески аскетизъм, всеобща история български език, счетводство, земледелие, стопанство, медицина, домакинство, домашна индустрия, плетачество, тъкачество, бродерия и пр. Ще има и практическо стажуване по всички отрасли от живота на монастира.

Преподаванията ще се водят от учителки – специалистки по предметите, взети от стопанските училища в столицата.

Срокът на преминаване на целия курс ще трае от три месеца до три години, в зависимост от способностите и подготовката на послушниците.

Приемат се кандидатки девици или вдовици от 18-40 годишна възраст, като се предпочитат с гимназиално образование и най-малко първоначално образование. Те трябва да бъдат свободни от семейни задължения.

Издръжката им ще бъде за сметка на съюза на монастирите.

Заявления се подават до Св. Синод, придружени от кръщелно свидетелство и свидетелство за семейното им положение.

Всички, които копнеят да се предадат на служба Богу чрез дейно милосърдие и духовна просвета и съзерцателен живот, нека побързат със заявленията си.

Църковно-стопански отдел при Св. Синод

И още информация, по-подробна:

Според замисления план, бъдещата дейност на „Белия кръст“ ще се състои в следното:

А) При монастира в Курило се открива и поддържа пансион за 30 момичета от 12-15 год. възраст. Образованието и възпитанието на пансионерките ще се дава от самите сестри-учителки. От тоя пансион ще се вземат бъдещите сестри на „Белия Кръст“.

Б) След като се приготвят сестри по болничното дело и добият държавно право за това, в монастира се открива амбулатория и малка аптека. Тук ще се преглеждат болните от околните населени места и ще получават лекарства. Също така при монастира се открива малка женска болница, в която сестрите се школуват. Лекарката се назначава като монастирска чиновничка.

В) Още тая зима при монастира се открива празнично училище за госпожи и госпожици из близкосъседните на монастира населени места. В това училище сестрите държат беседи по Свещена история, Богослужение, хигиена, учат ученичките на църковно пение и пр.

Г) По домакинство, готварство, шев и пр. Монастирът открива професионални курсове за жени и госпожици от близкосъседните населени места.

Д) През летните сезони – ваканционно време – монастирът открива детски колонии в некои от подходящите епархийски монастири, както и почивки за възрастни госпожици. В тия колонии и почивки, освен за храна и хигиеничен живот, сестрите главно се грижат за възпитанието, духовните беседи и църковното пение.

Е) Според развитието на Братството и подготовката на свой персонал, то открива пансиони за ученички в София и в другите големи градове, като на първо време се ограничава в даване на квартира, храна, духовни беседи, чужд език, музика и пение, по-после разширява във форма на училище.

Ж) За слаботелесни лица Братството може да открива климатически станции, санаториуми и пр.

З) По подобие на Марто-Мариенската обител в Москва, Братството ще разшири своята дейност в помощ на епархийския свещеник, като например, в посещаване на болни, благотворение на бедни, учителствуване с Библията в ръка по къщите на християните (както са у протестантите библейските работници), минионерствуване, организиране на християнските братства, разпространение на духовна литература, устройване на църковни хорове и пр. И пр.

Задачите са големи и много – една от друга по-добри. Но искат се хора, средства, време, постоянство и труд. Времето само по себе си ще се наложи. Постоянството и трудът ще се даде от Светия Синод, а хората и средствата? Тук енорийският свещеник трябва да се притече на помощ.

Подобно на о. Чавдаров от Дупница, който изпрати до нас в „Белия Кръст“ 4 момичета, всеки свещеник да се погрижи и намери поне по една сестра, високодуховна и интелигентна, (най-малко с V-то класно образование), предана на делото. А относно средствата нека всеки свещеник вземе присърце сбора с дискоси за в полза на „Белия кръст“ и употреби усилия да се събират в него максимум средства. Има се също надежда, че ще се намерят добри богати християнки, които ще станат сестри на „Белия Кръст“, като му завещаят имотите си.

Настъпва 10 май 1923 година, много тържествен ден, който е описан също в "Църковен вестник":

Едно мило тържество в Курилския манастир

Нашите читатели, голяма част от които са абонати и на сп. „Християнка“, познават организацията и задачите на женското монашеско братство на „Белия кръст“, което се помещава в Курилската света обител, близо до София. Това братство, предвид на общоцерковните му цели, по решение на Св. Синод, е ставропигиално, т.е. – подведомствено непостредствено на Св. Синод.

На 10 т.м. се извърши тържественият църковен акт по учредяването на „Белия Кръст“. Хубавият майски ден даде възможност на множество християни и християнки от София и околностите й да вземат участие в тържеството.

Столичните братства купом, предвождани от своите ръководители – свещеници, заеха специално отредените за тех вагони и с духовни песни и високо подигнат религиозен дух потеглиха за Курило. Понеже мостът на Искъра, който свързва Курило с монастира, е разрушен от наводнение, преминаването на Искъра стана с лодка. Каква мила картина: сред свежата майска планинска природа, лодката пренасяше на групи гостите – мъже, жени и деца – а двата бряга се огласяваха от „химна на братствата“.

Всички, наредени в стройни редове по 4 души, потеглиха към монастира. Тук се извърши кратка благодарствена молитва, и всички гости се пръснаха по стаите за почивка ... до като пристигне Негово Високопреосвещенство св. Софийският митрополит г.г. Стефан, който предстоеше да извърши тържествения църковен акт по учредяването на ставропигиалното монашеско братство „Бел Кръст“.

Към 9 ½ часа камбаните дадоха знак. Всички гости, към които се беха прибавили и учениците от околните селски основни училища, се наредиха в шпалир по дългия път между монастира и преходния пукт на Искъра.

Високопреосвещений Стефан, със свитата си, обкръжен със свещеници и последван от множеството, бавно приближаваше монастира. При входа игуменията го посрещна с кратка реч, на която той отговори приблизително тъй:

- Щастлив се считам, че с Божията помощ днес ще имам големото щастие, да извърша тържествения акт по учредяването на „Белия кръст“, като който „Бел кръст“ цялата църква възлага големи задачи и който „Бел кръст“ ще има да играе важна роля при пробуждането и организирането на жената – християнка у нас. Бог да Ви благослови и подкрепя в трудното Ви дело.

Сред монастирския двор под специална арка, се извърши водосветът. След него Високопреосвещеният митрополит произнесе мила и задушевна реч – която будеше бурни чувства на религиозен възторг и извикваше сълзи. Той подчерта, че „Белият кръст“ е под непобедимото знаме на всемогъщия Кръст Господен, - че той ще бъде организацията на невинността, чистотата и будната религиозна съвест, че Св. Синод, който е харчил и харчи морална и материална енергия за това свето дело, ще го подкрепя и за напред с още по-голяма ревност, - че сам той ще бъде винаги, до последните дни на своя живот „ангел-хранител“ на този културно-просветителен и благотворителен църковен институт“. След отговора на игуменката, една от сестрите, Невена Спасова от гр. Дупница, произнесе реч, която биде изслушана със затаен дъх от всички. За тази реч – после при речите във време на обеда – един от говорившите – г. Кертев – каза, че той след толкова годишна обществена дейност, за пръв път чува от жена подобна силна и енергична реч. Прочете се и текста на акта, който после се подписа от всички.

Към 12 часа всички гости се пръснаха за почивка и обед, а представителите на официалните учреждения се отделиха в един от салоните, до верандата, гдето бе сервиран обед.

Във време на обеда се произнесоха речи, които силно подигнаха духа и разкриха колко много надежди се възлагат на „Белия кръст“ от страна на всички обществени среди.

... В антрактите сестрите на БК издекламираха и изпеха няколко религиозни песни. Последен взе думата Високопреосвещений Стефан, който каза приблизително следното: „След всичко казано, на мен не ми остана друго, освен да отправя към Бога молитва: Господи, Боже, подпомогни и благослови всички изказани пожелания, и закрепи това свето дело!“ Той добави: „И моята епархия се нуждае от монастири, за епархийски духовни нужди, но аз обещавам пред всички вас, е до деня, когато „Белия кръст“ се сдобие в Столицата с монументална сграда, която да отговаря на нуждите на тази грандиозна църковна организация, братството на БК ще бъде като скъп гост, приютено в Курилския монастир.

Акта бе подписан. ...

Тъй мина това мило тържество, което много допринесе за подигане духа и ревността на сестрите от БК, които, както е известно, ще имат, съгласно устава на добротворно-просветителните братства, да играят голема роля за организиране на жената християнка и ще служат като обединително звено между братствата.

В броя от 12 май в статията "Да използваме печата" е описана срещата на автора с 8 сестри от "Белия кръст" във влака, където те раздавали "Вяра и живот" срещу дарение. Предизвикали голямо раздвижване на духовете и коментари - изцяло положителни. До този момент хората се били сблъсквали само с "храненици на американски долари", които с тяхната литература разцепвали народа. Посещението им в Плевен е било празник за хората, като заключението на автора е, че "Белият кръст" засили религиозния ентусиазъм у нашите добри християни и събуди задремалото религиозно чувство в много хора".

Скромните и самоотвержени работници на "Белия кръст", така са наричани сестрите там.

Работното време на манастира

За любителите на разходките в планината мога да предложа отивайки до Курило да се разходят в гората над вилната зона "Радеви круши". Задължително си носете вода. Борова гора, горски ягоди, чист въздух ... и в частност - чудни детски спомени.